Как нашите обиди влияят на това, от което боледуваме: Потиснатите емоции разрушават нашия организъм и могат да доведат до реални физически заболявания, убедени са психолозите. Всяка емоция, която не намира изход, провокира вътрешен конфликт, а той поражда болест.

Учените са на мнение, че в повече от една трета от случаите причината за физическите симптоми не са вируси и бактерии, а стрес, емоционални травми и вътрешни конфликти.

„Може да се каже, че психосоматичните заболявания са болка и страдание на душата, които не могат да намерят друг изход, освен чрез тялото, това е разказ на душата за себе си и най-често – нейният вик“.

Според специалистите болестта започва в момента, в който човек достигне своя физически и емоционален предел. Времето за достигане на този предел зависи от това колко енергия има човек или колко пъти е изпитвал една и съща вътрешна болка.

Бащата на психосоматиката Франц Габриел Александър в книгата си „Психосоматична медицина” разказва подробно и обстоятелствено, че болестта се проявява на кръстопътя на три сфери – психологическа, физиологична и социална.

Според Александър общата картина изглежда така. Има два фактора: физиологичен (орган, отслабен от генетиката или условията на развитие) и психологически (личностни черти, вътрешни конфликти и привичен набор от емоции). И тогава при тях идва социален фактор (неблагоприятна ситуация) и започва реакция. Може да се каже, че звездите са се събрали.

Най-интересното е, че психологическият фактор – типът на първоначалния психоемоционален конфликт, може да бъде далеч от самата болест във времето. Тоест „в началото бе словото“, а човекът дори не е знаел за това, докато не настъпи някакъв вид сътресение. В известен смисъл се оказва, че във всеки от нас има определена бомба във времето под формата на два фактора – отслабен орган и „ядрен конфликт“ (от думата „ядро, център“).

Ядреният конфликт възниква като правило в детството в резултат на противопоставянето на желанията и чувствата на детето и изискванията на семейството.

Детето получава от родителите някаква установка, която спокойно дреме в подсъзнанието. След известно време продължителният стрес се наслагва върху получената по-рано установка, която потиска истинските чувства, и се появява болестта.

Нека сега се опитаме да разберем какъв „ядрен конфликт“ стои зад една или друга болест.

Кожни заболявания

Кожата е както границата на тялото, така и сетивен орган. Тя е и това, което ни защитава, както и това, с което влизаме в контакт. Чрез допир можем да предадем любов и нежност. Те могат да станат и източник на болка. Кожата се зачервява при срам, побледнява и след това се покрива със страх, предавайки ни.

Кожните заболявания винаги са проблеми с контакта и границите. Това винаги е конфликтно послание: „Докосни ме – не ме докосвай“.

Някъде в дълбините може да лежи потисната и насочена към самите нас злоба. Към онези, които, показвайки любов, нарушават прекалено много границите или обратното, били са брутално отхвърлени, ако са искали да се приближат.

Пример е майката с хиперпопечителството си, която постоянно не само гали бебето, но и безцеремонно се разпорежда с нещата и личното му пространство в по-зряла възраст.

Но тъй като жената през цялото време е ласкава и ранима, да се ядоса на нея е било напълно невъзможно, защото „тя е майка и тя прави всичко само за него“. В момента на поредното нарушение на границите тийнейджърът изпитва гняв и вина за тази емоция едновременно. Невъзможно е да разпознаем и изразим тези чувства. В такива моменти от живота невродерматитът е особено силен.

Друг полярен вариант е много заетата майка. Винаги тръгва рано и идва, когато детето вече спи. Но ако детето е покрито с петна и язви, то тя си остава вкъщи и го маже с мехлем, леко докосвайки го с топлите си ръце …

Стомашно-чревни разстройства

Думите „корем“ и „живот“ вървят ръка за ръка. По време на храненето бебето получава не само майчино мляко, но и топлина, внимание, грижа, обич, удоволствие и спокойствие.

Ако майката го храни навреме, детето се чувства обичано, защитено и то обича живота. Продължителното чувство на глад го ядосва и след това алчно поглъща повече, отколкото му е необходимо.

Помислете само колко чувства са свързани с храната! Спектърът на психосоматичните заболявания също е огромен.

Булимия – ненаситност, алчност към храната, като метафора за огромна липса на любов и сигурност.

Анорексия – отказ от храната като бунт, като краен начин за привличане на вниманието. Гладна стачка като израз на гняв и негодувание, обида.

Язвата на стомаха и дванадесетопръстника е заболяване на „хора от западната цивилизация, живеещи със стремежи и амбиции“, бизнесмени и хиперотговорни работохолици. На повърхността – амбиция, активност, независимост, а в дълбините – потиснатото желание за любов и голяма обида.

Респираторни заболявания

Равното и дълбоко дишане се свързва със свобода, лекота и удовлетворение. Тежкото – с товар от емоции, забрани, страх. Спряно – с гняв и възмущение. Вдишване – запълване. Издишване – опустошение, отпускане. Естествено продължение на дишането е речта.

Спомняте ли си израза „сякаш ме стисна за гърлото“? Хората, лишени от „право на глас“, често имат настинки с различни усложнения.

А в основата на бронхиалната астма лежи конфликтът между нуждата от любов и страха от отхвърляне.

Необходимостта от любов и подкрепа е силна, но се потиска, защото заплашва със „задушаване“, гневът също е невъзможен, защото заплашва с отхвърляне. Така един астматик остава някъде по средата, между вдишването и издишването, поради повишените изисквания и очаквания, не е в състояние да се отпусне, изпитвайки пристъпи на задушаване.

Сърдечно-съдови заболявания

Харесваме тези душевни, винаги усмихнати хора. А още казваме „кръвожадни очи, изпълнени с ярост“, и избягваме онези, които показват недоволството си и открито изразяват гняв.

А какво да кажем за гнева и възмущението? Ако детето не е било научено да ги изразява конструктивно, цивилизовано, да защитава своите граници и да уважава ценностите си, то ще се научи да потиска гнева за да бъде достоен човек.

И колкото по-силна е пресата на средата, толкова по-високо ще се вдига кръвното налягане. „Искам да бъда отговорен тук, да контролирам всичко и да ви поставя на мястото си. Много, много съм зъл, но това е толкова неприлично. Трябва да показвам дружелюбно лице. Затова сега ще ви се усмихна “, ще ви каже хипертоникът. Не с думи. А с резултатите от апарата за измерване на кръвното налягане.

Продължението ТУК.

Последвайте ни в Телеграм

Още по темата в нашата страница:

Д-р Хамер: Това, което наричаме болести не са безсмислени изпитания“

Какво е „болест“ и как да променим отношението си към нейните причини? В началото на 80-те години д-р Рике Герд Хамер открива пет биологични закона, обясняващи причините, хода на развитие…

Цялата статия

“Книгата на безсмъртните”: “Не вярвайте, че болестите, страданията и злините идват внезапно. Те избират при кого да отидат!“

В древния аюрведически трактат “Книгата на безсмъртните” се казва: “Не вярвайте, че болестите, страданията и злините идват внезапно. Те избират при кого да отидат!“ Хората ги привличат със своите дела…

Цялата статия