Страданието, човешкото несъвършенство и … желанието Бог наистина да съществува, философът Андре Конт-Сповил конкретизира причините, поради които не вярва във Висшия разум.

„Как вие, човек толкова близък до християнската традиция и познаващ евангелските канони, можете да кажете, че не вярвате в Бог?“ Когато ми зададат този въпрос, мога да назова сто причини, но три изглежда са достатъчни.

Първата причина – най-баналната, но и най-съществената – е необятността на злото и мъката в този свят. В него има твърде много ужас, страдание и жестокост. И за всичко това вината е на човека? Без съмнение, но не е само негова.

Самата природа е безмилостна. Безмилостен е светът, в който живеем. Възможно ли е да си представим, че Бог е искал да устрои всички тези земетресения, ужасни болести, страдания на деца, слабостта на възрастните хора? Това означава, че или Бог е несправедлив или не е всемогъщ. И ако му липсва сила или състрадание, тогава той е дълбоко несъвършен – какъв е този Бог!

Втората причина да не вярвам в Бога е самата човешка природа, по-скоро смешна и жалка, отколкото зла. Познавам себе си твърде добре и имам твърде малко уважение към себе си, за да мисля за себе си като за Божие създание.

Дали Той се е трудил за да създаде такова посредствено създание? Възможно ли е велика сила да породи такова нещастие? Опитвам се да бъда достоен и порядъчен човек и, без съмнение, не се смятам за много по-лош от другите хора. Но само да си достоен човек – колко незначително е, колко жалко е!

Всяка религия се основава на желанието да живеем вечно или по-точно да не изчезнем в нищото след смъртта и желанието да бъдем обичани.

Третата причина- когато говоря за нея тя звучи абсурдно. На вярата ми в Бог особено ми пречи това обстоятелство, че много бих искал наистина да повярвам в неговото съществуване.

Всъщност у вярата има толкова много предимства. Колко прекрасно би било, ако Господ раздава справедливост на хората, насърчавайки добродетелта, наказвайки злото и помагайки им в слабостите! Колко прекрасно би било, ако всички се чувствахме обичани! Ако любовта беше толкова силна, колкото смъртта, или още по-силна – това не е ли главната блага вест?

Всяка религия се основава на най-съкровените ни желания – желанието да живеем вечно или по-точно да не изчезваме никъде след смъртта и желанието да бъдем обичани. И именно затова вярата е подозрителна.

Изводите са очевидни: вярата, изградена върху най-съкровените желания, без съмнение, е създадена само с цел да ни успокои, утеши и обнадежди – дори и само с едното обещание за изпълнението на тези желания.

Това е същността на илюзията, която Фройд определя като „вяра, родена от човешки желания“. Да изпитваш илюзии означава да приемаш желаното за действително. Невъзможно е да желаем нещо повече, отколкото ние желаем съществуването на Бог.

И нищо не подхранва нашите илюзии толкова, колкото вярата в Него. И доколко силно аз, като и други хора, искам да повярвам в съществуването на Бог, това вече е достатъчна причина да не вярвам в Него. Бог е твърде прекрасен за да съществува наистина.

Андре Конт-Спонвил (фр. André Comte-Sponville; роден на 12 март 1952 г.) е френски философ, който се придържа към възгледите на материализма и атеизма.

Роден на 12 март 1952 г. в Париж. Учи във Висшата обикновена школа, където през 1983 г. защитава докторска степен по философия.

До 18 г. той е пламенен християнин, след това става атеист и материалист. Активно участва в събитията от май 1968 г. Преподава философия в Лицея и в Сорбоната, след което решава да се посвети на писане на книги и четене на публични лекции. Книгите му са преведени на 24 езика. Член на Френския национален консултативен съвет по етика. Голям експерт по източната философия, той редовно практикува дзен медитация.

До 1998 г. е доцент в Парижкия университет, след което се посвещава на книги и лекции.

Основната разлика между неговата философия и традиционния материализъм и атеизма е, че той защитава светската духовност, на която посвещава книгата си L’Esprit de l’athéisme, публикувана през 2006 г.