ср. фев. 28th, 2024

Victoria Prooday: Защо съвременните деца не умеят да учат, не знаят да чакат и не понасят скуката?

„Аз съм ерготерапевт *  с дългогодишен опит в работата с деца, родители и учители. Забелязвам, че от ден на ден децата ни стават все по-зле в много аспекти.

Чувам едно и също нещо от всеки учител, когото срещна, а като професионален терапевт наблюдавам снижаване на социалната, емоционалната и академичната активност у съвременните деца и в същото време рязко увеличение на броя на децата с понижена обучаемост и други разстройства.

Както знаем, мозъкът ни е податлив. Благодарение на околната среда можем да направим мозъка си „по-силен“ или „по-слаб“. Искрено вярвам, че въпреки всичките ни най-добри намерения, за съжаление, развиваме мозъците на децата си в грешна посока.

И ето защо:

1. Децата получават всичко, което искат и веднага след като го поискат

„Гладен съм!“ „След секунда ще си купя нещо за ядене.“ „Жаден съм.“   „Ето един автомат с напитки.“ „Скучно ми е!“ „Вземи телефона ми.“

Способността да се отлага удовлетворяването на нуждите е един от ключовите фактори за бъдещ успех. Искаме да направим децата си щастливи, но, за съжаление, ги правим щастливи само в момента и нещастни в дългосрочен план.

Способността да се отложи удовлетворяването на потребностите означава способност да се работи в състояние на стрес.
Децата ни постепенно стават по-малко подготвени да се справят дори с незначителни стресови ситуации, което в крайна сметка се превръща в огромна пречка за успеха им в живота.

Често виждаме неспособността на децата да отлагат желанията си в класната стая, молове, ресторанти и магазини за играчки, когато детето чуе „Не“, защото родителите са научили мозъка му да получи веднага всичко, което иска.

2. Ограничено социално взаимодействие

Имаме много работа, постоянно сме заети, затова даваме на децата си джаджи, за да бъдат заети и те. Преди това децата играеха на улицата, където в екстремни условия развиваха своите социални умения. За съжаление джаджите изместиха разходките им на открито. Освен това технологиите направиха родителите по-малко достъпни за взаимодействие с децата.

Телефон, който „седи“ с детето вместо нас, няма да го научи да общува. Повечето успели хора са с развити социални умения. Това е приоритет!

Мозъкът е подобен на мускулите, които се обучават и тренират. Ако искате детето ви да може да кара колело, вие го научавате да кара. Ако искате детето ви да може да чака, трябва да го научите на търпение. Ако искате детето ви да може да общува, трябва да го социализирате. Същото важи и за всички останали умения. Няма разлика!

3. Безкрайно забавление

Ние създадохме изкуствен свят за нашите деца. В него няма скука. Щом детето се успокои, тичаме да го забавляваме отново, защото в противен случай ни се струва, че не изпълняваме родителския си дълг.
Ние живеем в два различни свята: те в своят „свят на забавления“, а ние сме в друг, „свят на работа“.

Защо децата да не ни помогнат в кухнята или с прахосмукачката? Защо не събират играчките си?
Това е проста монотонна работа, която тренира мозъка да функционира по време на изпълнение на скучни задължения. Това е същият „мускул“, който се изисква за учене в училище.

Когато децата идват на училище и идва време за писане, те отговарят: „Не мога, твърде сложно е, твърде скучно“. Защо? Защото работоспособен „мускул“ не се тренира с безкрайно забавление. Тренира се само по време на работа.

4. Технологиите

Джаджите станаха безплатни бавачки за нашите деца, но за тази помощ трябва да се плати. Ние плащаме с нервната система на нашите деца, с тяхното внимание и способност да отлагат удовлетворяването на желанията си.
Ежедневието е скучно в сравнение с виртуалната реалност.

Когато децата идват в клас, те се сблъскват с гласа на хората и адекватна визуална стимулация, за разлика от графичните експлозии и специалните ефекти, които са свикнали да виждат на екраните.

След часове, прeкарани във виртуална реалност на децата им става все по-трудно да обработват информацията в класната стая, защото са свикнали с високото ниво на стимулация, което предоставят видеоигрите. Децата не са в състояние да обработват информация с по-ниско ниво на стимулация и това се отразява негативно върху способността им да решават академични задачи.

Технологиите също така емоционално ни отдалечават от нашите деца и нашите семейства. Емоционалната достъпност на родителите е основното хранително вещество за детския мозък. За съжаление постепенно лишаваме децата си от това.

5. Децата управляват света

„Синът ми не обича зеленчуци.“ „Не обича да си ляга рано.“ „Не обича да закусва.“ „Не обича играчки, но добре се справя със смартфона.“ „Той не иска да се облича.“ „Мързи я да яде сама.“

Това постоянно чувам от родителите. От кога децата ни диктуват как да ги възпитаваме? Ако им дадете  всичко, което искат, те какво ще правят? Ще ядат тестени изделия като пици, торти, ще гледат телевизия, ще играят на таблета и никога да няма да си лягат.

Как да помогнем на децата си, ако им даваме това, което те искат, а не това, което е добро за тях? Без правилно хранене и пълноценен нощен сън, децата ни отиват на училище раздразнени, тревожни и невнимателни. Освен това им отправяме неправилно послание.

Те научават, че могат да правят каквото си искат и да не правят това, което не искат. Те нямат идея какво да правят.
За съжаление, за да постигнем целите си в живота, често се налага да правим необходимото, а не това, което искаме.

Ако детето иска да стане студент, то трябва да учи. Ако иска да бъде футболист, трябва да тренира всеки ден.

Децата ни знаят какво искат, но им е трудно да направят необходимото за постигане на тази цел. Това ги води до непостижими цели и оставя децата разочаровани.

Тренирайте мозъка им!

Можете да тренирате мозъка на детето и да промените живота му, така че то да бъде успешно в социалната, емоционалната и академичната сфера.

Ето как:

1. Не се страхувайте да поставяте рамки

Децата се нуждаят от тях за да израснат щастливи и здрави.
– Направете график на хранене, време за сън и време за джаджи.
-Помислете какво е добре за децата, а не какво искат или не искат.  По-късно те ще ви благодарят за това.
– Възпитанието е трудна работа. Трябва да сте креативни, за да ги накарате да правят това, което е добре за тях, въпреки че през повечето време това ще е точно обратното на онова, което искат.
-Децата се нуждаят от закуска и питателна храна.  Те трябва да излизат навън и да си лягат навреме, за да могат на следващия ден да отидат на училище и да са готови да учат.
– Превърнете това, което не обичат да правят в забавна, емоционално стимулираща игра.

2. Ограничете достъпа им до джаджите и възстановете емоционалната си близост с децата

– Подарете им цветя, усмихнете се, погъделичкайте ги, сложете бележка в раницата им или под възглавница, изненадайте ги като ги заведете от училище някъде да обядвате, танцувайте, пълзете, замервайте се с възглавници.
– Организирайте семейни обеди или вечери, играйте настолни игри, отидете заедно на разходка с велосипеди и вечер се разхождайте с фенерче.

3. Научете ги да чакат!

– Да скучаем е нормално, това е първата стъпка към творчеството.
– Постепенно увеличавайте времето за изчакване между „Искам“ и „Получавам“.
– Опитайте се да не използвате джаджи в колите и ресторантите и научете децата да чакат, говорейки или играейки.
– Ограничете постоянното дъвчене на нещо.

4. Научете детето си да се занимава с монотонна работа от най-ранна възраст, тъй като това е основата за бъдещата им работоспособност
– Да си сгъват дрехите, да събират играчките си, да разопаковат продукти, да си оправят леглото.
– Бъдете креативни. Направете тези отговорности забавни, така че мозъкът да ги свързва с нещо положително.

5. Научете ги на социални навици

-Научете ги да споделят, да могат да губят и да печелят, да хвалят другите, да казват „благодаря“ и „моля“.

Въз основа на моя опит като терапевт, мога да кажа, че децата се променят в момента, когато родителите променят подходите си към възпитанието им. Помогнете на децата си да успеят в живота, като възпитавате и тренирате мозъка им, преди да е станало твърде късно.“

Автор: Victoria Prooday
Превод: energetika-bg.com

* Ерготерапевтът работи с деца, родители и учители в търсене на решения за преодоляване на затрудненията и подобряване качеството на живот. Насърчава в максимална степен развиване на самостоятелност на детето в ежедневните дейности, обучението и игрите и допринася за повишаване на независимостта, достъпността и безопасността на домашната и социална среда. Основната роля на ерготерапевта е да оцени затрудненията на детето в изпълнението на ежедневните дейности, които се дължат на физически и/или психически увреждания или изоставане в развитието.

© 2020 energetika-bg.com All rights reserved!

Д-р Николас Кардарас: Децата и смартфоните. Всичко е много по-зле, отколкото изглежда!Д-р Николас Кардарас: Децата и смартфоните. Всичко е много по-зле, отколкото изглежда!

Става дума за  „цифровия хероин“: как екраните превръщат децата в психопати- наркомани Д-р Николас Кардарас – изпълнителен директор на The Dunes East Hampton, един от най-големите в САЩ рехабилитационни центрове…Цялата статия

Още по темата в нашата страница:


© 2020 energetika-bg.com All rights reserved!

By energetic

30 години опит в новинарството и преводите.

Related Post