Когато най-близките ни хора ни причиняват болка....

Има и един такъв закон в материалния свят: Този, който ви дарява с най-много щастие, е в състояние и най-болезнено да ви нарани. Ние често забравяме за това – или се преструваме, че не знаем. Но всичко това е така- най-много болки ни причиняват най-близките.

Нашите деца. Колко болка е необходимо да преживее майката за целия си живот? Точно толкова, колкото и щастие. Те сякаш се уравновесяват – родилната болка и първата усмивка на бебето, безсънни нощи и първите стъпки, болести и победи. После – повече.

Но жените все пак стават майки, надявайки се, че болките ще бъдат по-малко.

Нашите съпрузи. Колкото по-близки и съкровени са вашите отношения, толкова по-силна болка ще изпитате. Ситуацията може да изглежда проста – за да изпитате болка, не е задължително да се превърнете в жертва на изневяра или предателство.

Често безразличието по някакъв въпрос вече разбива сърцето. В края на краищата, ние сме най-близките хора! И ако мъжът, както и всички хора, минава през криза и се отдръпва, на жената това носи много болка и страдание.

Нашите родители. Тези, чрез които сме се появили на света, често несъзнателно се превръщат за нас в източник на обида. Тъй като те не одобряват, казват болезнени неща, не подкрепят. Моята приятелка има прекрасни родители.

И отношенията и с тях са топли. Но и до днес не приемат нейния избор на професия, те си мислят, че това, което тя прави, не е сериозно. И се шегуват. Винаги се шегуват и закачат. С което нараняват дъщеря си.

И това може да продължи дълго време. Липсата на разбиране на този закон води до факта, че семействата се разпадат, отношенията между деца и родители се нажежават. А каква е причината? В това, че ние искаме в отношенията да изпитваме само щастие.

Това означава, че имаме ясно определен сценарий – как това трябва да бъде. Какво трябва да отговори мъжът, ако аз плача. Как трябва детето да се учи и да отговаря на забележките. Как родителите да изразяват любовта си към мен. А болката се ражда от факта, че няма съвпадения със сценария.

Светът сякаш ни крещи: „Отворете си очите! Вие не виждате човека до вас! Вие просто го използвате за собственото си удоволствие!“ Но ние не чуваме. Ние не виждаме никакви знаци. Просто се обиждаме. Да се обиждаме е по-лесно, отколкото да си отворим очите.

Когато отворим очи, ние ще видим, че до нас е човек, а не автомат за получаване на щастие. Човек с неговите нужди, желания. Когото ние не виждаме и не чуваме. Когото ние игнорираме, веднага щом престане да отговаря на сценария.

Когато децата са послушни и се държат правилно – това е страхотно. Когато те получават шестици – ние сме горди и ги хвалим. Или поне да не им се караме. Но веднага след като детето започне да капризничи, донесе тройка или се сбие с някого – какви чувства възникват? Гняв, раздразнение, негодувание, възмущение. Всичко, освен любов.

Когато мъжът вика или мълчи, когато забравя за някоя важна дата, много работи или обратното – търси себе си – колко жени имат търпение да го приемат? В крайна сметка, това, от което той се нуждае в този момент – е любов. Много ли могат да се молят за него, да го обичат такъв, какъвто е? Точно сега.

Но има и друг вариант. Да започнем с това – да помислим какво се случва с него?

Може би той има труден период на работата? Или астрологически сложен етап? Или може би аз игнорирам желанията му, без дори да забелязвам? Или го поставям на последно място в живота си – не го слушам никога, споря, не помагам?

Може би той се чувства излишен в нашата къща, когато съм заета и не му давам пространство?

Необходимо е да се мисли, преди да се обвинява. Преди да се оплаквате или негодувате. Преди да започнете нов скандал.

Има отлично упражнение. Отрезвяващо. Намерих случайно в интернет, но простотата му ме порази.

Така че, вземете лист хартия, разделете го на две колони. В първата запишете всички негови недостатъци, всички неща, които той „не прави правилно“ или пък „ужасно“.

Например:

§ крещи ви по време на караница,

§ не почиства след себе си масата,

§ не се разхожда с децата,

§ твърде много (или твърде малко) работи,

§ проявява алчност,

§ не печели много,

§ не говори от сърце,

§ твърде много обича майка си,

§ обижда,

§ забравя да изхвърли боклука,

§ иска ежедневно чисти чорапи

И така нататък. Напишете всичко, което ви дразни, обижда, вбесява и така нататък. Може би един лист не е достатъчен. Тогава нека да са два или три – или повече. Основното нещо – не пишете на гърба на листа. Това ще ви потрябва.

И когато гордо погледнете списъка си – не бързайте да се радвате. Ние няма да пишем във втората колона неговите плюсове. Ще видим само как Вие реагирате на тях.

До всеки недостатък напишете своята реакция на неговите недостатъци. И ще видите това, което вижда той. Че вие:

§ избухвате

§ лазите му по нервите

§ викате по него

§ удряте го

§ диктувате му какво да прави

§ забранявате да отиде където иска

§ упреквате образованието му

§ ругаете

§ обиждате

§ изисквате

§ въвличате децата, като им казвате какъв негодник е баща им

§ оплаквате се на приятелки

§ чупите му вещите

§ заплашвате с развод

§ сравнявате го с други мъже

§ хвърляте венчалния пръстен

§ чупите чинии

§ напускате къщата

§ опаковате си дрехите и си тръгвате

И така нататък. Бъдете честни със себе си. Спомнете си как протичат вашите кавги, какво сте правили – не е нужно да пишете това, което чувствате. Друга е целта на това упражнение.

А когато сте готови – откъснете лявата половина. Където са изброени недостатъците му. Откъснете и хвърлете в тоалетната.

А дясната половина, аз препоръчвам да я прочетете отново. После си представете как мъжът ви живее с вас.

Вижте доколко поведението ви демонстрира уважение към него, уважение към себе си (в края на краищата, уважаваща себе си жена повечето от тези неща в списъка не би направила). Колко любов има във вашето поведение и реакции?

Ще се появят възражения – но нали и той …. Отхвърлете ги. Погледнете себе си. Това, което можете да промените. В реакциите, в поведението ви.

И е много вероятно – опитът е показал, че то – поведението на съпруга ви, също ще се промени. Няма да му се налага да се защитава, защото няма да има кой да го атакува. А той да атакува ще е безсмислено – всъщност няма да е враг, а любящ човек.

Не бъркайте чувство за достойнство и егоизъм. Те водят в различни посоки и различни последствия.

– Дамата не би си позволила да поиска от близките си специално отношение. Тя ще помоли – и ще се държи по съответния начин. Егоистичната жена винаги изисква, на нея всички са и задължени.

– Дамата няма да се оплаква от съпруга си на всеки ъгъл и да критикува действията му. Тъй като няма и да и хрумне да обижда. В края на краищата, ако мъжът ви е козел, вие каква сте? Една егоистична жена.

– Дамата няма да позволи да си изтриват краката с нея. Но за това тя не трябва да се бори и да защитава своята невинност. Тя просто се оттегля.

– Дамата не е Снежната кралица. Тя изпитва чувства същото като всяка обикновена жена. Но тя знае как да живее и да се изразява по безопасен начин.

– Дамата знае как да отдели зърното от плявата – и тя ще види, че мъжът й не е нагъл, а просто е уморен. А това означава, че той просто се нуждае от малко повече внимание и любов.

Пазете се един друг!