Това е начин да изразят скрита агресия към някого, за когото закъсняват.

„Не мога да не закъснявам!“ и „Защо правя това?“

Да закъснеете, да не се появите изобщо или „с основателна причина“, да се появите с два часа закъснение или в края на цялото събитие е един от начините да демонстрирате своята агресия. Само че не директно, не открито, а по скрит, завоалиран начин.

Хората чакат, ядосани, притеснени, губят времето си, нервите на всички са опънати, разчитат на теб… Проваляш срещи, преговори, закъсняваш за рождения ден на най-добрия си приятел, появяваш се в края на събитието. И когато дойдеш, представяш „уважителна причина“ – задръстване, болно дете, спешна работа или „просто забравил“.

Тези, за които закъснявате да видите, искат да ви убият. А закъснелият невинно мига с очи, оплаква се и кима за несъвършенството на света и невъзможността си да стигне, да стигне навреме. И много се обижда, когато с право го обвиняват, че е закъснял. „Не съм аз, това е светът. Исках, но не можах.“

Това е скритата агресия – човек прави нещо гадно, някаква агресивна атака, но не поема отговорност за това. И често искрено не разбира какво се случва. Той се опитва, подготвя се, прави всичко възможно, но пространството е организирано така, че колите се развалят, интернет изключва, компютрите замръзват, децата се разболяват, шефовете се обаждат, клиентите полудяват и всичко възможно се случва, че не може да стигне до там, да пристигне навреме или изобщо.

Сякаш целият свят е против… всъщност не светът е против, аз съм.

Първата стъпка е да осъзнаете истинските си чувства по темата на вашето закъснение. Не тези, които искате да изживеете, а тези, които всъщност преживявате.

Може да е страх.
„Не искам да отида, защото се страхувам. Това, от което се страхувам, е десетото нещо.”

Тревожност.
„Не ми харесва всичко това…“

Гняв.
„Те всички са глупаци и овце. Трябва да ида, но само идиоти са се събрали … ”

Презрение.
„Нищо, ще чакат…“

Завист.
„Е, отново ще бъдат толкова умни, седнали там, успешни, успешни .. И аз ще се почувствам като глупак, глупак…“

Загуба на смисъл.
„Наистина, това е просто загуба на време. Напълно безсмислена официална среща. Трябва да отидеш, ама какви глупости ще видиш там!“

Магически, когато се появи осъзнаване, облаците се разсейват и светът вече не прави номера. Можете да признаете истинските си чувства и да изберете да ходите или да не ходите. Ако е така, при какви условия. Възвръщането на отговорността прави чудеса.

Това не означава, че всичко е под контрол и в живота няма форсмажорни обстоятелства. Случва се. Но ако закъснението е норма за вас, то това вече не е форсмажор, а начинът ви на взаимодействие със света и хората.

За което имате своите тревоги, смущение, страхове, завист, презрение и срам. В този метод има много скрита агресия. Можете да се досетите за това не само по чувствата си, ако сте откровени със себе си, но и по реакцията на хората около вас.

Обикновено хората са много недоволни, когато някой не изпълнява задълженията си, нарушава сроковете, разрушава плановете им. И дори да се опитат да не ви го показват, вие го усещате.

Времето – това е определена граница, която човек сам ще определи и нарушаването на тази граница се възприема като варварство, вандализъм, нашествие и разрушение, нарушаване на моите правила, условия, граници, споразумения. Унищожаването на моя свят, нарушаването на моите закони и външни условия.

Нарушаването на темпоралните граници, както и нарушаването на всякакви други граници на личността – пространствени и физически, поражда реципрочна агресия. Нуждата от граници е една от основните, метачовешки потребности. Това са човешки потребности, които винаги са налице и не зависят от нищо.
Други мета-потребности включват необходимостта от сигурност, близост и взаимодействие.

Това означава, че ако застрашавате, например, финансовата сигурност на човек – не изпълнявате задължения, нарушавате споразумения, не плащате сметки, тогава те ще ви бъдат много ядосани.

Един от методите за скрита агресия е да не връщате дългове или да не плащате това, което е ваша отговорност.

Да си навреме, както и в контакт със задълженията си, означава да си върнеш отговорността за действията и решенията си. Да възвърнеш своята зрялост и свобода. Да излезеш от ролята на „жертва на обстоятелствата” и дете, което не може да пропусне училище, затова лъже и се разболява.

Вече си възрастен и решението е твое.

P.S. Проучете характера си на закъснение.

Как се случва при вас?
Какви са вашите закъснения?
Къде се случва „щракването“ и вие изпадате от времето?
Кой е най-трудният момент от тренировъчния лагер за теб?
къде отиваш?
Какво те плаши, отблъсква, предизвиква безпокойство?
На какво се „съпротивляваш“? Какво се опитваш да забавиш във времето?