Печалната истина за тридесетгодишните, които никога няма да бъдат щастливи

Ако сте родени през 70-80-те години и се считате за зрели хора, текстът е за вас. Всеки ден ходите на работа, но все още не печелите добри пари? Рутината не ви носи щастие, а вие сте сигурни, че сте родени за по-добър живот? Тогава трябва да чуете горчивата истина за себе си и нищо друго освен истината …

1. Капанът на огромните претенции или защо никога няма да бъдем щастливи?

Поколението на нашите баби рядко е мечтало за принцове, чуждестранни курорти или дори за чаша уиски. Всичко това е изглеждало недостижим лукс. Бабите са се радвали на мирното небе, на възможността да спечелят парче хляб, стабилна работа. Радвали са се, по принцип, на почти всеки мъж – оттогава е и този израз: само да не пие и да не бие. А по-голямата част от оставащото им след тежката работа и раждането на децата време, те използвали за да създават уют. От нищото.

Нашето поколение не помни онези времена на недоимък. 30-годишните днес дори не си спомнят за трудностите на онези, мътните 90-те години: тогава те са били деца. Затова многото претенции на съвременните внучета за бабите изглеждат като „пресищане.“ Внучките не искат да работят в завода или на строителната площадка. Те не искат да работят – нека другите, които са неграмотни, да работят.

Мъжете мечтаят да са олигарси, да си седят на задника, с ръцете си не искат да работят, с презрение се отнасят към работата. Те биха предпочели да играят половин ден на компютъра като мениджъри, отколкото да си цапат ръцете.

Жените са още по-зле. Те са крайно мързеливи. За идеална и успешна се счита безделницата, която паразитира до (или по-точно под) някой олигарх, като метреса.

Пазарът е наситен с хищни безделнички със силикон къде ли не. Разбира се, ако избраникът им е на по-ниско ниво от Брад Пит, те никога няма да са щастливи. Наоколо винаги ще има само едни смотаняци.

2. Пресищане

Другата причина за всичките ни беди е пресищането. Помните ли колко са вкусни на поход картофи върху жар. Какво удоволствие носи пуснатата в кръг бутилка бира? Сега сравнете това с чувството, което изпитваме в ресторант, в който има всичко. Баровете вече не знаят с какво да ни изненадат. Октоподи във всеки супермаркет. Там има и екзотични плодове, реки от алкохол …

Преядохте, господа и дами, пре-я-дох-те! Ние твърде много и вкусно плюскаме, всичко много лесно се получава. Ние не ценим дрехите от последната колекция, забравяйки как нашите баби са кърпили чорапи. Ние смятаме, че е нормално в колата да има климатик, а ако няма мърморим. Ние по принцип винаги мърморим и плюскаме. За нас вече няма нищо изненадващо.

А където има пресищане, там се образува вакуум.

За да бъдем щастливи, трябва да се ограничаваме. Не случайно във всяка религия има пости. Колкото човек е по-гладен, толкова по-вкусна е храната. И обратното.

3. Егоизъм

Кой знае защо ни възпитаваха, че всички са ни длъжни. Ние не ходехме на училище по 5 километра пеша за да учим. Учителите ни снасяха знанията в човките. Ние не помагахме на родителите си на полето – за нас винаги имаше топла закуска. Много от нас не искат деца. И защо да се притесняват за някой? Инфантилни мъже чакат грижовна майка. Жените са в очакване на умствено изостанал олигарх за да му скочат на врата и да не работят. Никой не иска да направи нещо, да дава, да дарява!

Ние критикуваме правителствата, президентите, крещим че в страната е бардак? Кои сме ние, госпожи и господа? Кои сме, ако се изправим пред истината? И какво наистина заслужаваме? А?