Тялото и чувствата са взаимно преплетени и свързани. Човешкото тяло има невероятната способност да се самовъзстановява и саморегулира. Следователно всяко заболяване или симптом е неизбежна реакция на организма на конкретна ситуация.

Човек заболява, когато срещне някаква опасност, която е чужда на обичайното му физическо и психологическо състояние.

От гледна точка на медицината, това могат да бъдат вируси, бактерии, гъбични инфекции. В психологията задействащ механизъм на заболяванията са стресови ситуации, психологическа травма, шокови събития и тежки емоционални сътресения. Така болестта спасява психиката. Затова не бързайте да премахвате симптома, без да прочетете символичното му значение.

Симптомът има вторична полза, осигурявайки известна безопасност за домакина си. Вероятно всеки знае детския начин за избягване на контролното – детето се разболява, а още по-добре – ляга с треска в навечерието на това събитие. Детето се страхува и също така не е достатъчно подготвено за това изпитание – контролното.

Тялото му чува сигнал за опасност и работи „за негово добро“. Не е най-добрият начин, но е ефективен. Всеки симптом се основава на конфликти между вътрешно и външно. По-добре е да се разболеете, отколкото да се провалите на контролното.

Най-интересното е, че вашият организъм има много сили да се противопостави на агресивните обстоятелства на външния свят, но когато тези събития се повтарят, се получава блокировка под формата на симптом. А симптомът има кумулативен характер.

Заболяването не винаги се проявява веднага, понякога е със забавяне на времето – от шест месеца до една година. Например, през февруари човекът яко се е скарал с майка си. А през юли са се появили болки в сърцето. Ето защо, когато работя със симптом, изяснявам събитията от живота и връщам филма назад.

Не винаги е възможно това да се открие веднага, но с течение на времето човек ще помни предишната сложност и блокираните чувства.

Ще използвам също така знанията си по биология на животните, за да обясня по-добре естеството на соматичните заболявания.

В животинския свят има 3 реакции на стрес – агресия (защита / атака), бягство и замиране (обездвижване). Животното ловко влиза и напуска състоянието си на ступор и отново възобновява агресивното си поведение.

При хората реакцията на обездвижване не протича толкова бързо и не толкова леко. Човек може да бъде дотолкова обхванат от страх и ужас, че да не е в състояние да действа. Ако тялото е в състояние да се върне към реакцията на атака или бягство, тогава травматичният опит не настъпва.

По този начин се формира психосоматично заболяване, когато няма емоционално разтоварване. Важно е не само да се чувства, но и да се действа. Човекът избира сдържане или отстраняване. Следователно напрежението, получено при опасно взаимодействие, преминава в тялото. Тялото поема удара върху себе си, или по-точно – в себе си.

Защо се случва това?

Човек игнорира своите преживявания, обръщайки се към волята или към самоконтрола. И в това е голямата засада. Защото ние не можем да контролираме вегетативната си система. Изпотяване, сърцебиене, разширени зеници и други такива реакции възникват произволно.

В резултат това като мишена на напрежение и резервоар на чувства излизат на преден план нашите органи. Там, където е слабичко, всичко се разрушава. Всеки има своя уязвима система. Органите са податливи на всякакви промени и реакции, особено тези, които не са завършени. В този случай се появява следният симптом – начин на примирение с реалността, с която е толкова трудно човек да се сблъска.

По този начин, ако често боледувате и не можете да разберете причината за вашите заболявания, тогава имате нужда от психологическа помощ при изследване на причините за вашето състояние. Болестите се случват от липса на опора.

Психологическата помощ е това, което ви е необходимо, за да възстановите силите си. При всяка травма или стрес човек изпитва самота, чувства се захвърлен на милостта на съдбата. Той трябва да намери необходимия ресурс, за да излезе от трудна и непоносима ситуация. Защитата на вашето тяло може да бъде върната не само с помощта на симптоми, а и с помощта на възстановяване на спряната (замръзнала) енергия.

Питър Левин, опитен лекар и физиолог, в изследването на психотравмите стигна до извода, че изцелението е плавното движение на човека във вихъра от емоции, инстинкти и рационални мисли. Хармонизирането на тази триада (усещане-чувство -познание) води организма към необходимата реакция в отговор на стимул от околната среда.

Автор – Алла Дако

Последвайте ни в Телеграм

Мистерия: Излъчването от сърцето – как нашето съзнание влияе на ДНК

Някои открития в областта на генетиката дават основание да се приеме, че генетичните кодове на организма може и да не се намират в молекулата на ДНК. Когато учените поставили биологична…

Цялата статия

Защо боледувате точно от тази болест? 9 причини, които ще променят гледната ви точка!

Заболяване, с каквато и да е степен на сложност, всъщност има не само физиологични, но и психологически и психосоматични причини, които човек трудно може да разпознае. Или не иска… Дори…

Цялата статия