Това е преживяване, което не може да бъде забравено. То остава с човек завинаги. Близостта, която възниква естествено и отникъде, е много трудно да се повтори отново.
Това може да се случи само веднъж в живота и на двамата.
Често се случва така, че двама дълго и търпеливо вървят един към друг … или си мислят, че вървят. Изучават навици, изследват характери, привикват и се адаптират един към друг… и вече ахаа нещо да се случи! … Почти любов. Почти Той и почти Тя…
Но искрата не се запалва. И двамата знаят, че това е само “почти”, но не Онова … Може да живеят заедно и дори и да са щастливи … Възможно е да станат съпруг и съпруга. Той е добър. Тя е добра. От доброто добро не се търси. Защо да не бъдат заедно?
И само вътре … Леки, едва доловими сигнали, подава душата. Търси … … зове…този, другия … или тази, другата … кого, може би дори не знае. Или, може би, си спомня.
И той, след като не намери, не среща, става “куче-самец”. Или поне жената си мисли така. Мъжът търси, издирва … Отчайва се. И всичко си остава както е. На душата и е зле. Но пък е стабилно.
И тя, не намирайки, не срещайки, се превръща в истеричка. Или поне така си мисли съпругът. Жената прави, коригира, моделира от него онзи другия … … когото не познава… само чувства. Отчайва се. И всичко си остава както е. На душата и е зле. Но пък е стабилно.
След всичко това настъпва освобождение- И някъде има мост, където се срещат две души.
