Поне веднъж всеки си е казвал тези думи или фрази. Време е да станем по-добри към себе си.

Вашето щастие може пряко да зависи от комуникацията ви със самия себе си. Това може да повлияе на вашето самочувствие и на начина, по който говорите с другите.

Не се самосъжалявайте твърде много, но и не бъдете строги. Приемането на собствените ви емоции и осъзнаването на вашето състояние силно се отразява на вашето възприятие за себе си и определя вашето виждане за света.

За да промените начина си на мислене към по-добро, спрете да използвате тези 6 негативни фрази във вътрешните си диалози.

„Аз съм глупав/глупак/тъпанар“

Ако се сблъскате с нещо, което не разбирате, това не е причина да се самообвинявате. Например, не разбирате как работи нов принтер или компютърна програма. Вместо да говорите за себе си по негативен начин, успокойте се и си кажете: „Сега не разбирам как работи това“.

Когато описвате себе си, например, като се наричате глупак, вие с тези думи описвате постоянно състояние, което не ви позволява да израствате като личност. И ако често започнете да си казвате такива думи, започвате и да вярвате в тях. Вместо това използвайте конструкции с думите „сега“, „в момента“, благодарение на което ще бъдете отворени за промяна.

„Сега трябваше да съм…“

Опитайте да замените тази фраза с „Сега бих могъл да бъда…, но вместо това избирам да...“.

Можем да водим негативни разговори със себе си по редица причини, но една от най-честите е защото се чувстваме неудовлетворени от себе си, ако целите ни не са постигнати. И тогава негативните твърдения обезценяват всичко, което сме постигнали, и означават, че не сме достатъчно добри.

Когато се обръщате към себе си, не използвайте думата „трябваше“, заменете я с „може“. Това ще ви помогне да се съсредоточите върху истинските си способности, а не върху очакванията си.

„Всичко това е по моя вина“

Вместо да поемате цялата вина, опитайте се да кажете: „Изиграх своята роля в тази ситуация и нося отговорност само за своите решения и действия“.

Използвайки „аз, моята“ в негативен диалог със себе си, вие вярвате, че реакциите на другите са отговор на вашите действия. Това се случва, когато поемате лична отговорност за действията на другите или за ситуацията като цяло, като се осъждате и унижавате в процеса.

„Никога не трябваше да правя това или онова…“

Негативния вътрешен диалог, породен от съжаление, възниква, когато хората погрешно вярват, че погледът в миналото е нещо предсказуемо. Не се ядосвайте на себе си за действие или бездействие, извършено в миналото.

Вместо това помислете за положителните последици от това, което сте направили или не. Помислете кой сте сега и какво имате заради делата, които сте извършили в миналото.

„Сигурно си мислят, че аз…“

Когато приемете, че другите мислят негативно за вас, започвате да се корите за тези предполагаеми преценки. Тоест вие сте съгласни с вашите предположения, дори и да не са верни. Често нашите предположения отразяват нашите мисли за себе си, а не възгледите на другите.

„Защо не мога да бъда като другите?“

Когато се сравнявате с други хора, забелязвате техните характерни черти и оценявате себе си като човек с недостатъци, които не съответстват на тези хора.

Истината е, че ако сравнявате как се чувствате отвътре, с това как изглежда някой отвън, винаги ще ви хрумват подобни мисли.

Следващия път, когато откриете, че се сравнявате с друг човек, отбележете неговата уникалност, а също и вашата. Вместо да гледате на живота като на състезание, гледайте на него като на възможност за сътрудничество с другите.

yogajournal