Аз разбрах, че повечето хора просто не искат да слушат добрите новини. Те харесват лошите, защото те им дават повод да се оплакват от живота. Много хора са въоръжени с цял арсенал от истории с лош край, които ги карат да вярват, че злото е победило света.
Един ден реших да спра клюките. За моя изненада, внезапно осъзнах, че нямам какво да кажа. Всеки път, когато ми предстоеше да се срещна с някоя позната, веднага започвахме да дрънкаме кокалите на познати хора. С течение на времето аз направих откритието, че има някаква друга форма на разговор, въпреки че не ми беше лесно да се отърва от лошия навик. Между другото забелязах:
Ако аз разнасях клюки за други хора, вероятно те правеха същото. Каквото посееш, това ще пожънеш.
Работейки с хора, все повече и повече, наистина започнах да се вслушвам в това, което те казваха. Започнах да разграничавам отделни думи, а не само общите насоки на разговора. Обикновено, след десет минути диалог с нов клиент, вече можех да посоча точно това, което бе причината за неговия провал. И всичко това, защото аз слушах какви думи той използва.
Знаех как той допринася за появата на нови проблеми и усложняването на старите. Ако това бяха предимно негативни думи, можете да си представите вътрешния му диалог??? Това беше проява на негативно програмиране, или, ако се използва моят термин „мислене за бедност.“
Искам да ви предложа едно малко упражнения. Започнете да записвате на диктофон вашите телефонни разговори или разговори с приятели и семейство! А след това прослушайте как и за какво говорите. Най-вероятно, вие ще бъдете изумени. След това ще започнете да слушате гласа си, да следите интонацията му. И, разбира се, ще следите думите, които използвате.
Ще започнете да се отнасяте към това съзнателно. Ако откриете, че нещо сте повторили три или повече пъти, запишете си. Това е отражение на някои от вашите самонастройки. Някои могат да бъдат положителни и да работят за вас. Но може би има и няколко негативни, към които се връщате отново и отново.
Във връзка с това, което вече казах, бих искала да обсъдим силата, която има нашето подсъзнание. Подсъзнанието не разполага със собствено мнение. То приема всичко, което казваме и създава нашата съдба в съответствие с нашите вярвания. То винаги казва „да“. Нашето подсъзнание ни обича толкова много, че ни дава всичко, което поискаме или с помощта на изказванията ни.
А изборът винаги си е наш. Ако ние избираме „бедни“, „жалки“ мисли и идеи, подсъзнание решава, че точно това искаме. И докато не променим нашите думи, мисли и вярвания към нещо по-добро, всичко ще остава същото. Подсъзнанието ще ни предложи съответстващи ситуации.
Ние винаги ще правим точно този избор, защото мислите са милиарди, и през цялото време те са в движение. Нашето подсъзнание не може да разграничи истината от лъжата. Ние не искаме да се унижаваме. Ние не искаме да казваме нещо като „О, каква съм стара и глупава.“ Ние трябва да знаем, че подсъзнанието улавя всичко в движение. След известно време ние ще се почувстваме стара и глупава.
Кажете нещо няколко пъти – и новата идея ще се вкорени в подсъзнанието ви. Подсъзнанието няма чувство за хумор. Важно е да се разбере напълно тази истина. Не се подигравайте с него и не си мислете, че това може да ви се размине. Ако шегата дори малко ви е унижила – дори да а сте се опитали да се покажете смел и весел – подсъзнанието ще вземе това унижение за истина.
Аз не позволявам на хората на моите тренинги да се унижават един друг или себе си. Никога не трябва да се оскърбява човешкото достойнство, без значение какво е – националност, пол и т.н. Не се отнасяйте към себе си унизително и не си правете унизителни забележки. Това не е добре. Не унижавайте и другите. Подсъзнанието не тегли черта между вас и други хора.
То вярва в това, което казвате за себе си. Следващият път, когато искате някой да критикувате, задайте си въпрос на какво се дължи това чувство. Вие виждате в другите само това, което виждате в себе си. Вместо да критикувате хората, хвалете ги, и в рамките на един месец ще се появят големи промени.
Нашите думи – са израз на отношението ни към нещо. Забележете как говорят самотните, нещастни, бедни и болни хора. Какви думи те използват? С какви изрази описват себе си? Какво говорят за работата си, за живота си, за отношенията си с други хора? Какво очакват от живота?
Обмислете начина им на изразяване, но моля, не казвайте на никого, че животът им протича в съответствие с начина, по който те говорят. Не казвайте това дори и на своите приятели и роднини – информацията няма да бъдат взета под внимание. Използвайте я за да пристъпите към създаването на връзка със себе си. Правете това постоянно, ако искате да подобрите живота си.
Само като промените малко своя стил на говорене, вие вече ще привличате съвсем други житейски ситуации. Да речем, че сте болен човек. Смятате, че заболяването е неизлечимо, и се подготвяте за смъртта. Смятате, че животът е жесток защото всичко в него работи срещу вас. Какво трябва да направите в такъв случай?
Вие трябва да изберете свободата. Свободата от своите негативни представи за живота. Започнете с утвърждения, казвайтe си, че сте обичан, че сте достоен за изцеление, че привличате всичко необходимо за изцеление на физическо ниво. Повярвайте ми, желанието да се поправите и да бъдете здрави – е напълно безопасно. Много хора се чувстват в безопасност само когато са болни.
Те обикновено спадат към категорията лица, които не могат да кажат „не“. Единствената възможност за отказ се свежда до тази фраза: „Аз съм твърде болен (болна), за да направя това.“
Когато давах частни консултации, моите клиенти често спореха за мен по отношение на своите възможности. Те през цялото време се опитваха да оправдаят тяхната неспособност да се справят с натрупаните проблеми. Ако ние вярваме, че сме затънали до шия и приемаме това като факт, точно така се случва. Ние сме в период на застой заради факта, че нашите негативни нагласи стават реалност. Вместо това започнете да се съсредоточавате върху своята вътрешна сила.
Да обичате себе си е най-важното нещо, което можете да направите. Защото обичайки себе си, няма да бъдете в състояние да нараните никого – нито себе си, нито някой друг. Нека да започнем пътуването си към осъзнаване, слушайки това, което казваме на себе си и на другите.
Луиза Хей