Добруджанското находище в Североизточна България е сред най-подходящите в Европа за развитие на подземна въглищна газификация. Това показват резултатите, които експертен международен екип получи след две години и половина усилена работа над началния етап на пилотната разработка.
В началото на юни 2013 година специалистите детайлно запознаха Европейската комисия с напредъка по първия български проект за подземна въглищна газификация (ПВГ) и по-конкретно с обещаващите възможности за развитие на тази дейност у нас. С реализацията й България застава рамо до рамо с доайените в тази област – САЩ, Русия, Австралия и други.
Презентацията получи висока оценка на „Осмата международна ПВГ конференция & уъркшоп” в Лондон и беше коментирана с интерес от представители на Електро-енергийния изследователски институт на Китай и Държавния университет в Северна Дакота, САЩ. Проектът получи подкрепата на американската компания Саентифик Дрилинг (Scientific Drilling), а австралийският експерт Крис Каф обеща да запознае фирми от меката на подземната въглищна газификация – Куийнсланд с обещаващите резултати от началната фаза на инициативата.
Това е първият български проект, финансиран по програма на Изследователския фонд за въглища и стомана (RFCS) на Европейската комисия. Инициативата е на обща стойност малко над 3 милиона евро, като 60% от сумата е осигурена безвъзмездно от фонда с цел в бъдеще методът да служи за пример на целия Европейски съюз.
Овергаз е ръководител и координатор на иновативната разработка, а останалите партньори по проекта са известни европейски организации и фирми като Центъра за научни изследвания и технологии Хелас (Гърция), Техническия университет в Лисабон (Португалия), Геоложкия институт при Българската академия на науките, Университета в Лийдс (Великобритния), Научно-изследователския институт за геонауки на Германия (GFZ), както и две компании с опит в тази област – немската DMT и британската UCG Engineering.
Проучванията, които се провеждат в североизточната част на страната, нямат нищо общо с проучванията за шистов газ. Високотехнологичните машини и уреди не носят никакви рискове за околната среда и населението в района.
В края на 2012 година експертите представиха икономическата и екологична оценка и предпоставките за разработване на технологията, която би спомогнала за подобряване на енергийния баланс на страната.
Изследваният метод дава възможност да се проучват залежи от въглища, намиращи се на над 1200 метра дълбочина, при които стандартните методи не са ефективни. Чрез подземната въглищна газификация се добива синтетичен газ, който може да се използва при производство на електроенергия, горива или суровини за химическата промишленост, а отделеният въглероден диоксид да се съхранява в освободеното пространство. Процесът е и безвреден за околната среда заради възможностите за контрол на въглеродния диоксид и емисиите на сяра и азотни оксиди.