Когато помните, забравяйте. Не си спомняйте, не се връщайте. Продължете напред. Това е основата на „философията“ на живота – тук и сега, винаги в настоящето, като се освобождавате. Толкова е лесно! Но е толкова трудно, просто защото ние сме свикнали да се „захващаме“ и се страхуваме да загубим.На вашата длан е кацнала красива пеперуда, наслаждавайте се на този миг, възхищавайте й се, докато е с вас, не свивайте пръстите си за да задържите това създание в ръката си, освободете го веднага след като поиска да лети … И така с всеки един миг. И без значение колко ви се иска да запазите нещо или някого – освободете го. Трудно ви е, сложно, боли, тъжно, страшно – все едно. Освобождавайте се от всичко и всеки, винаги.
Когато помните, забравяйте. Не си спомняйте, не се връщайте. Продължете напред. Това е основата на „философията“ на живота – тук и сега, винаги в настоящето, като се освобождавате. Толкова е лесно! Но е толкова трудно, просто защото ние сме свикнали да се „захващаме“ и се страхуваме да загубим.
Новият миг ви носи нова радост, нова възможност, нови открития … Миналото винаги е мъртво, бъдещето е илюзия, само сега – е Живот.
Благодарете на ситуациите, благодарете на хората, чийто живот се е докоснал до вашия живот. И навреме и с лекота се освобождавайте.
Когато питам моя приятел: „Не се ли страхуваш да загубиш?“, той казва: „Аз нямам нищо, аз няма какво да губя и не ме е страх.“ Да, нямаме какво да губим. Всички ние нямаме нищо, никой, и това е неизменно; просто осъзнайте това. Това, което ни се дава, тези, с които се срещаме – са дарове от живота, дарове, както искате ги наричайте, но то не е наше, то е временно, така че с радост и благодарност приемайте всичко и лесно освобождавайте.
Опитайте. Това е толкова лесно …