Неопитните атеисти често обсъждат следната теза в разговорите си: „Ако Бог съществуваше, той нямаше да допусне злото и страданието на Земята. Ако страдат невинни хора, ако страдат детските души, значи или Бог не съществува, или е зъл.“

Това е изложено по-подробно от Епикур преди 2300 години:

Бог желае да предотврати злото, но не може?
Значи той не е всесилен.

Може, но не желае?
Значи той е жесток

Може и желае?
Тогава откъде възниква зло?

Не може и не желае?
Тогава защо да се нарича Бог?
Епикур

Верният отговор е третият. Бог е способен и желае да предотврати злото – но това трябва да бъде направено от самите хора. В противен случай няма да има никакъв смисъл. Злото се поражда от Дявола, който покварява душите на хората – и единствената задача на човека е да избере страната на доброто. Моля, обърнете внимание, че Бог не върши цялото зло в света – по-голямата част от злото в нашия свят е направено от ръцете на самите хора. В същото време те все още имат дързостта да обвиняват Бог за своите зверства!

1. Причина „Свобода на избора“

Бог би могъл да изкорени злото с едно щракане на пръстите си и хората просто физически не биха могли да си причиняват зло един на друг. Но каква би била тогава добродетелта на хората? Бихме били само биороботи, програмирани да не са способни на зло. Това не е наш избор, не е наша заслуга, не е наше развитие.

Когато разберете, че всъщност всичко е просто – изборът „не прави зло“ трябва да бъде точно вашият разумен избор. И когато решиш да не произвеждаш зло, животът ти придобива смисъл и става богоугоден.

2. Причина „Няма добро без зло“

При липса на зло доброто става универсално и губи цвета си. Доброто, така да се каже, става вездесъщо и следователно неутрално. Това е един толкова изискан рай – където всеки се разхожда с усмивка от ухо до ухо, пее песни и не знае нищо друго. Прилича на секта. Следователно е възможно да познаете цялата радост и доброта на доброто само в присъствието на зло и страдание. Злото и страданието поставят началото на доброто – те показват истинската си красота и величие.

Имаме нужда от тъмнина, за да видим колко ярка и красива е светлината. Ако няма светлина, тогава ще има тъмнина. Ако няма доброта, тогава ще има зло.

3. Причина „Страданието е възпитание“

Бог даде на хората заповеди – те не ги слушаха. Той изпрати Исус Христос – те го разпнаха. Какво остава, освен да покажем колко опасно и пагубно е злото с пример на самия човек. Може би, ако човек види зло, почувства страдание, тогава той ще обича доброто и ще избере доброто?

Може ли да се каже, че на Земята в материалния свят нашите души са подложени на изпитание – доколко могат да останат добри, доколко могат да устоят на дяволското изкушение на света. До каква степен ще спазват заветите и няма да се отдадат на греха? Доколкото могат да останат човеци с главна буква – въпреки заобикалящите ги обстоятелства.