Към 1 януари 2014 г. токът у нас е с 45% по-евтин от средното за ЕС. Спрямо Германия цената е 3 пъти по-ниска, а спрямо Дания – около 4 пъти. На този фон се създават нереални очаквания на обществото за трайно запазване на ниските тарифи за електроенергията. Това е едно от заключенията в мащабна разработка за електроенергийния баланс на България до 2025 г. Анализът, който е изготвен от Лабораторията за управление на рисковете към Нов български университет, ръководена от Иван Костов, бе представен вчера на дискусия в Българската стопанска камара.
„Регулираният пазар не почива на икономическата логика. Той е удар по нея. Цената на тока ще расте през следващото десетилетие в резултат от либерализацията на пазара“, прогнозира Иван Иванов, един от авторите на разработката. Държавните институции са създали огромни рискове за енергетиката, защото взимат решения въз основа на сбъркани анализи и неточни прогнози, твърдят анализаторите.
„Министерството на икономиката и енергетиката и администрацията като цяло са давали неверни прогнози за развитието на енергетиката. Има удивително разминаване с истината“, коментира Иван Костов. Колегата му Иван Иванов даде примери с прогнозите за потребление на електроенергия. Според обосновките за строителството на АЕЦ „Белене“ още през 2007 г. трябваше да възникне недостиг от 1.3-1.5 мегаватчаса през зимните месеци. „Вместо това вече от години има свръхпредлагане и излишни енергийни мощности“, посочи Иванов. Нещо повече – потребителите в България ще намаляват, защото това е демографската тенденция, а санирането на сградите и енергоспестяващите технологии ще намаляват разходите на домове и предприятия за осветление, отопление и производство.
Потреблението на България ще се свие от сегашните 27.46 тераватчаса (TWh) годишно до 25.89 тераватчаса през 2025 г., което ще направи ненужно изграждането на нови мощности в идните 10 г.
ГАЗ
Заради конкурентната си цена газът ще измести токът през следващите години, показва още анализа. „Ако в момента едва 3% от домакинствата са газифицирани, то до 2030 г. те може да бъдат 30%“, заяви експертът. Най-голям бум в потреблението на синьо гориво се очаква след 2018 г. Причините са няколко – до тогава се предвижда да завършат проучванията за добив на собствен газ от Черно море, а част от газовите връзки със съседните държави ще бъдат завършени. „Тогава се очаква и подаване на големи количества газ по тръбопроводите ТАНАП и ТАП, с възможност за отклонения към България“, каза още Иванов.
http://www.segabg.com/article.php?id=722227
Бел. ред. Разбира се от Лабораторията са пропуснали да отбележат, че покупателната способност у нас е десетки пъти по-ниска от тази на гражданите на ЕС, цената на труда за създаването на тока – също.