Забравете за реалността. Никога не и казвайте каква форма трябва да приеме!

7e558781

Вярвам, че с Вселената трябва да се общува. Да се научим да виждаме знаците й, да развиваме чувствителността си към тях. Когато вътрешният радар е конфигуриран да приема съобщения, пощата “отгоре” идва ежедневно: случайни фрази на минувачи, песента в таксито, надписа на тениската на колоездача.

Сънищата се насищат със символи, и всичко, което ни остава е да слушаме, да слушаме и да не запушваме с мръсотия филтрите.

И още – да приемаме всичко, което се случва като път, по който трябва се премине, а не като досадна необходимост и неудобства. Всички неприятни състояния – са добра практика да се премине през тези състояния. Внимателно и осъзнато, като тиха утрин на село.

Просто те трябва да се живеят в момента, когато се случват, а не предварително или след това .

Забравете за реалността. Не трябва да и казвате каква форма да приема, както се случи.

С други думи, ако сте купили на пазара добри сливи, а когато се приберете у дома откриете, че една шепа от тях са в лошо състояние, не се разстройвайте и не мислете лошо за продавача и не го ругайте.

Да си кажете: “Да, аз не съм перфектен” – струва скъпо. Всъщност трябва по- често да потъвате в усещането, че и вие и останалите, не сте съвършени, за да можете да накрая да получите омиротворение.

Любимия ми урок за самоприемане получих от устата на много добър, адекватен и талантлив професионалист, който на въпроса, защо е забравил нещо да направи по макета, каза: аз съм фекалодизайнер.

Това е всичко. И светът не се срина. Не е необходимо това да се говори на глас, но не е излишно да си припомняме това, когато отново сме хванати в менгемето на собствените си възприятия за себе си като идеалната майка, съпруга, дъщеря, приятел или служител.

Какво толкова! – Вие също сте добри, живи, смешни, абсурдни и човечни, точно като всички останали. Ние не сме длъжностите на визитките, не сме семейните статуси, не сме механични тела с изкуствен интелект – ние сме хора.

На Вселената и харесват честните и смелите. Твърдо стоящи на краката си, земни. С тях е забавно да се говори, те знаят как да бъдат благодарни. Те също са много приятни за мен. С тях се чувствам в ятото си.

Изненадващо е, но аз едва сега разбирам колко важно е за спокойното течение на живота да престана да зациклям на себе си. Да изчистя главата си от всички онези безкрайни “искам, искам, още повече, по-далеч и по-високо” и да опитам да живея толкова просто, колкото е възможно.

Да преместя фокуса от безкрайната вътрешна рефлексия към това, което се случва наоколо, да изключа режима на необузданата консумация и да започна да ценя състоянието на свободата и тишината, да открия радостта в своя свят, в собствения си кръг.

Всичко тече, всичко се променя, а аз умишлено поставям в началото на тази фраза думата “нека”.

Аз си напомням да дишам дълбоко, и че “човекът, който е дошъл при вас – е вашето най-важно нещо за днес.”

Но за да направя този пост полезен от практическа гледна точка, ще разкажа за един добър метод за определяне на своите истински чувства по определен въпрос.

Често се случва, че е необходимо да се вземе решение, а вие стоите като буридановото магаре и не знаете какво да изберете. Аз вече не помня къде съм научила тази техника, но тя наистина е много силна и ефективна: когато се разкъсвате между две решения, мислено приемете едното от тях.

Но само много твърдо и безусловно, сякаш за вас не съществува алтернатива, и нямате никакво съмнение. А след това живейте с това решение един ден или два, или дори една седмица (колкото е по-сериозно решението, толкова по-дълго).

Не предприемайте никакви действия, поведението си не променяйте, и на никой за вътрешното си решение не говорете (това е важно).

Изненадващо е, но много скоро ще почувствате как тялото ви започва да реагира на мислите: вие или ще усетите лекота и абсолютно чувство за правилността на решението (“Да, това е точно онова , което искам”) или ще почувствате ужасна тъга и съжаление, както обикновено се случва, когато преминаваме точката, от която няма връщане.

Сто пъти е тествано, работи: помага да разберем това, което душата иска наистина, и онова, което е обикновен сезонен каприз, пристъп на глупост.

Morena Morana

Защо силните хора оставят кармата да свърши тяхната мръсна работа?

“Помислете на какво сте способни и започнете да помагате на другите хора. Направете това. Кармата работи в много случаи, когато хората проявяват последователност. За определен период от време ще привлечете…

OБЩИ УСЛОВИЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА САЙТА Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително писмено съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определя от редакцията.

Add Comment