Живеем в свят на илюзии. Много от проблемите, които са ни обсебили и заемат ума ни, са изцяло в резултат на насилствено „засадени“ импулси, да станем нещо или някой, които не сме. Това никак не е случайно.
Тъй като ние сме индоктринирани в тази авторитарно–корпоративно–потребителска култура, доминираща в човешкия род, обучени сме , че някои аспекти на нашето общество са недосегаеми истини, и че определени начини за съществуване и поведение са предпочитани.
В голяма степен в смисъла на думата ние сме поробени. Мнозина наричат това Матрицата, потисничество- система за тотален контрол, който прониква в ума, програмира хората да са шаблон, удобен за моделиране, в съответствие с изискванията и за да създава реалност, която смятаме за истинска. Колкото и неистинска да е тя. Факт.
„В затвора илюзиите ни дават комфорт“ – Нелсън Мандела
1. Илюзията за Закон, Власт и Ред
За много от нас законът е морално, правно задължение, норма, която трябва да спазваме (бел.ред. За България… едва ли!?), а корупцията, лъжата и непрестанните скандали постоянно доказват, че той (законът) е много гъвкав, стига само да имаш мускулите да го огънеш.
Полицейщината е в полза на тези, имащи пари и власт. „Те“ са дори в спалнята ни, имащи всякаква информация за нас. И на целият този фон, замъгляващ ума ни, се водят войни, убиващи и унищожаващи цели народи и култури.
Когато самият закон не се придържа към закона, то той не е закон. Пищността и атрибутите на властта са само за укриване на истината, че настоящият световен ред е основан на контрола, а не на съгласието.
2. Илюзията за просперитет и щастие
Поддържането на илюзията за просперитет е от решаващо значение за икономиката, защото нейното създаване е изградена върху потреблението, измами, кредити и дългове.
Банковата самата система е била проектирана отгоре надолу, за да създаде неограничено богатство за някои хора и заробването до гроб на останалата част от нас (Справка: банковата криза в САЩ и Европа, когато банките бяха спасени с парите на данъкоплатците).
Карат ни да вярваме, че щастието е в придобиването на материални придобивки, колкото по скъпи толкова по- щастливи би трябвало да сме (гледайте, която и да е тв програма).
Истинският просперитет е жива среда от изобилие, здраве, щастие и любов и взаимоотношения-нещо различно от „насажданата“ идеология.
3. Илюзията за избор и свобода
Четете дребния шрифт, защото когато дойде сметката, тя се плаща от вас. Свободата е да имаш истински избор, а не избор налаган от пределите на една корумпирана правна и данъчна система и в границите на културно приети и прилагани норми. Илюзията за свобода и избор са мощен инструмент за подтисничество и така ни привикват към „каишките“, че дори се чувстваме удобно.
4. Илюзията за Истината
Програмирани сме да вярваме, че истината идва от телевизията, правителството и медийните знаменитости. Ако телевизията прокламира нещо за истина то е факт.
Без мнения, константа. Помислете върху този факт, откъснете се от картинката в която сте, превърнали сме институциите в божества, в които вярваме безрезервно! Перфектен начин да се налага „Тяхната истина“.
И докато независими мислители и журналисти непрекъснато копаят дупки в официалните версии на реалността, то системата е толкова мощна и всепоглъщаща, че за да видиш късче светлина е необходимо много усилия и осъзнатост.
5. Илюзията за времето
Те казват, че времето е пари, но това е лъжа. Времето е твоят живот. Ако погледнем света отвъд смисъла на петте сетива, то откриваме, че духът е вечен, и че всеки отделен човек е част от тази вечност.
Голямата измама тук е засилване на идеята, че настоящият момент няма никакво значение, а бъдещето е единственото, което би трябвало да ни интересува.
Това насочва вниманието ни далеч от това, което всъщност се случва точно сега и го насочва към бъдещето. След като сме напълно фокусирани върху това, което предстои, а не това, което е, ние сме лесна плячка за рекламодателите и проводниците на страх, които рисуват визията за бъдещето с всички възможни тревоги и безпокойство, които можем да си представим.
6. Илюзията за отделеността
На стратегическо ниво, тактиката разделяй и владей е стандартна оперативна процедура на нахлуващите армии, но илюзията за отделеност работи дори по-дълбоко от това.
Ние сме програмирани да вярваме, че като индивиди сме в конкуренция с всички и всичко около нас, включително и нашите съседи, и дори майката природа.
Борим се за работно място, кариера, щастие, любов, здраве, дори за мястото си под слънцето. Докато илюзията за отделеността храни егото и ни дава някакво чувство на контрол, то в действителност тя служи да ни поробят по-лесно и да ни отделят от истината, че всичко е Едно. Част от твореца.
По материали на Sigmund Fraud