Светът, който си имаме, не може да се нарече нито добър, нито справедлив.
Но в същото време той е абсолютно красив, толкова много, че сърцето спира от красотата и подредеността му. Въпреки че е такъв, ако от него премахнем „слабото звено“ – човек.
Той обаче не може да бъде премахнат – тогава кой ще оцени уникалната красота и разнообразие на всичко на Земята?
Светът ни е даден за добро. Живейте, използвайте, възхищавайте се! И за да не се счупи нищо в него, ето „Инструкцията за използване на света“. Това са такива задължителни правила, които позволяват на човек да не разрушава себе си и дома си.
Те са ни познати от детството:
Не убивай!
Не кради!
Не пожелавай това, което не ти принадлежи… и т.н.
Но в самата структура на човек е заложено желанието да се опита да разбере как работи това? Някак си детско, жестоко любопитство: да разглобиш всичко, за да „достигнеш до самата същност“, и след това да ревеш безутешно, защото не може да се сглоби отново и вече не работи.
Много любопитство, малко търпение. Защо точно търпение? Да, защото това е основата на мъдростта на нашия живот.
Не бързайте да разрушавате всичко около себе си, бъдете търпеливи, докато натрупате знания, умения и способности, за да разберете световния ред. Може би тогава няма да искате да сринете „всичко до основите, а след това…“
За да овладеем този свят, са ни дадени любопитен ум и чувствително сърце. Именно сърцето трябваше да стане лидер в този тандем. Но нещо се обърка. Не разумът, а прост, елементарен ум надделя и започна да диктува правилата на живота: „Живей и действай в името на собствените си интереси!“
И „Инструкцията“ за употреба на света, веднага стана ненужна. Защо аз да се грижа за ближния си, ако сега не ми е изгодно? Коя според вас е най-важната дума тук? Точно така – „аз“! Второ, „сега“! Няма търпение да разберем взаимовръзките на този свят и да изградим поне някакъв план за бъдещето.
И всеки започна да тълкува думите от „Инструкцията” за любовта към ближния по свой начин – лукаво. Да обичаш ближния си? Добре, обичайте, ближните, мен. И всеки чака любов за себе си. И се обиждат и се бият, ако не получат тази любов.
Хайде, спрете се! Спрете и дишайте! Хвърляли сте камъни? Това е хубаво, така че е време да ги съберем. Защото вече е опасно да се продължава така. Нищо чудно, че се казва: „Не хвърляйте камъни по другите, ако самите живеете в стъклена къща“.
Време е да се върнем към изходната точка, към началото на битието, към самите „Инструкции“. Какво е основното в тях, добре, накратко? Мислете преди всичко за съседите си, тогава те ще мислят за вас. Следвайте правилата и тогава вашите съседи ще ги спазват.
Разбира се, не веднага. Всеки ще трябва да се договори първо със себе си, а след това със своите съседи в живота, така че тези споразумения да продължат по-нататък по веригата и да се разпространят сред всички.
Така е предвидила природата. Всичко е свързано с всичко в него. Всяка клетка на всяко листо стриктно изпълнява програмата на битието. И това е нормално и никой не се бунтува, защото всичко, което съществува, е единен организъм. Само ние, хората, си представяхме, че ще използваме света, без да спазваме каквито и да е закони на световния ред.
Трябва напълно да осъзнаем, че ние и природата не сме врагове или антагонисти. Не е нужно да го завладяваме, а бунтът не е начинът да решим и един проблем на Земята. Преговаряйте с приятели и врагове. Отстъпвайте. Хармонично се вписвайте в цялостната програма на живота. Това е пътят.
Досега само най-мъдрите, натрупали истински опит и знания, са разбрали, че е време всички ние да пораснем и да бъдем отговорни не само за делата си, но дори и за мислите си – за да оцелеем! Тоест да се следва основното правило, старо като света – любовта към ближния.