В Тихия океан повече от 20 години плува самотен кит, който не може да общува с родствениците си, защото говори на грешна честота …

Какво знаете за самотата? ..

„Самотен кит плува в северната част на Тихия океан вече 20 години и не може да общува с другите китове, защото говори на грешна честота. Най-самотният кит в света – наречен „52 Hz“, пее своята песен, но никой друг кит няма да му отговори, защото не го чува.

Така пътуването му през океаните продължава в самота. Въпросът не е в това, че той не се опитва да общува със съплеменниците си, той го прави постоянно, въпросът е, че китът пее толкова високо, че никой друг кит не може да го чуе за да му отговори. Останалите китове комуникират на честоти 15-25 херца, което е нереална разлика. Най-вероятно китът е обречен да се скита завинаги сам из безкрайните простори. „

А сега помислете колко нереално страшно е да си напълно сам. Не знам за вас, но тази мисъл обръща всичко вътре в мен. Този огромен бозайник плува във водната стихия, търси роднини, пее, като всеки ден губи надежда.

Мислите си, че като е кит, той не разбира, не чувства. Повярвайте, той разбира и чувства! Чувства, че няма надежда. Той забива огромния си нос в черното, безкрайно пространство … Търси, пее, но в отговор – тишина. Мокро и студено …

Сега един въпрос! Искате да кажете, че сте самотни? Вие, които живеете сред себеподобни! Сред тези, които могат да ви чуят, видят, почувстват! При условие, че вие, разбира се, говорите …

Имате възможност да питате, обяснявате, казвате, обсъждате. И не поклащайте отрицателно глава, ако искате няма да сте самотни!

Но той няма такава възможност. Той иска, но не може. Физически.

Вашата самота е морална! И това се случва само според вашето желание. Да, някъде не сте разбрани, някъде не сте приети, но! Промяна, ревизия, мислене! и ще можете.

Самотата му е физическа. Гола, черна, безнадеждна. Защото той не може да промени нищо …

Оставаме сами за ден, два, седмица, а паниката веднага се включва. Търсим случайни спътници, мимолетни минувачи, поне някой, с когото можем да бъдем един час, ден, живот.

С бутилка, чаша кафе, в общо легло …

Само за да запълним празнотата, само и само да не остане сами със себе си! А той вече 20 години, се намира в пълна тишина, от която няма изход.

И след това казвате, че сте самотни?