Ако някой брутално нахлуе в нашето лично пространство, пренебрегвайки исканията ни да не прави това, той може и трябва да бъде спрян и изгонен обратно, но този човек не може да бъде променен

Той просто ще трябва да бъде гонен отново и отново, ако не е научил урока и имаме достатъчно сила, но усвояването на урока в резултат на използването на сила не е промяна в човека, а просто неговата агресия, срещайки препятствие, си намира друг обект.

Възрастен човек не може да бъде променен. Това трябва да се повтаря като мантра, като химн за границите на нашите възможности. Най-много, което можем да направим в една връзка, е да поискаме промяна. Дори този другия да е тип изключително неприятен.

Дори жена ви да е тази, която проявява „нищожно внимание към домакинските задължения“. Дори съпругът ви да е този, който „прекарва твърде много време с приятелите си“. Дори и да е пораснал син/дъщеря, който не проявява желание да се види/общува с нас.

Другият не може да бъде променен

Ако някой брутално нахлуе в нашето лично пространство, пренебрегвайки исканията ни да не прави това, той може и трябва да бъде спрян и изгонен обратно, но този човек не може да бъде променен

Идеята, че ако положите достатъчно усилия, можете да накарате другия човек да се промени и да се почувствате по-комфортно, завършва логично с физическо насилие. Трябва да избиете тези глупостите от главата си.

Ето защо е важно да се помни: веднага щом в главата ми се появи идея да не се преговаря с друг възрастен, да не се занимавам с това, че по някои въпроси е невъзможно да се намери общ език, а да се опитам да притисна съпротивляващия се, да му вменя нещо свое – тогава аз съм тръгнал по път, който рано или късно може да доведе до физическо насилие.

Няма значение как се опитвате да действате за да го промените: активно-агресивно, чрез викове и заплахи или пасивно-агресивно, чрез обиди, обвинения, бойкоти и т.н.

Най-често до бой стигат тези хора, които самите те са „бити за да се променят“ в миналото. И мисълта, че ако „човешкият материал“ се противопостави на волята ви, тогава трябва да увеличите натиска, а не да признаете своето безсилие – произхожда от същото това нещо.

Но какво да правим, ако някой ни провокира ?! Да, дори да провокира или просто сами сме решили, че е така – няма значение. Попадаме на провокация, ако сме сигурни, че може да се направи нещо с човека, който се занимава с тези „провокации“.

Можете, разбира се, да млъкнете – страхът и болката създават „велики“ неща. Но възниква въпросът: защо ви е човек, с когото е невъзможно да се постигне споразумение (и отново няма значение кой е виновен) и когото можете само да принудите или да замлъкнете?!

И какво да направя, ако не разбират „по човешки“? Сблъскали сте се с факта, че те не разбират. Помислете какво и как казвате, какво се случва във вашите отношения и каква е ролята ви в това, че няма разбиране.

Тоест да регулирате себе си, а не другия. И ако всичко друго се провали (да, това се случва и уви – доста често) – да се смирите с факта, че не помага, и да не се опитвате да го мачкате. И в резултат на това е напълно възможно – да се оттегли.

Много е трудно да признаете своето безсилие, докато не достигнете крайната точка. Но – другият не може да бъде променен. Можете да попитате, можете да говорите за вашите чувства и преживявания (ако ви чуят), можете да предложите компромиси и опции, които отговарят и на двамата.

Или да признаем безсилие в тези опити. Докато не го осъзнаем и не изживеем – пътят към войната е отворен. И отвъд това безсилие, ако го приемете и издържите докрай, има свобода.

econet