Кой е създал свят, в който за да живееш трябва да отнемаш животи?

Смисълът на живота: Хората са само брънка в „хранителната верига“ и не са на върха й!

Може би тук, на Земята, ние сме най-висшият вид хищник, който се храни с долните звена на хранителната верига, но ние не сме най-напредналият вид във Вселената и има видове, за които сме просто храна, които са над нас.

Когато говорим за висши сфери или извънземни, тогава трябва да използваме терминологията, с която сме запознати, за да разберем нашето място във Вселената.

Може би ние не само не познаваме и не сме в състояние да видим/разберем по-висшите измерения, но и живеем в по-ниско измерение, създадено така, че да живеем в него и да сме просто храна за по-висши форми на живот.

Ние сме хора, ние отглеждаме домашни любимци в кошари за да ги ядем, ние хората – ловуваме диви животни за храна, ние – хората – ядем буквално всичко под нас в хранителната верига, включително животни, птици, морски обитатели и флора.

Чудили ли сте се защо един добър Бог е създал свят, в който единственият начин да оцелеете е да отнемете живот?

Колко дълго бихте живели, ако се откажете от храната? Можете да обичате животните, да отглеждате растения в дома си и цветя в градината си, но всеки път, когато ядете, унищожавате нечий живот. Нещо, което има съзнание, чувства и иска да живее като нас.

Нашият свят е жесток и несправедлив и това постоянно измъчва ума ми с въпроса – защо е така? Защо навсякъде и винаги има само болка и страдание? Защо дори нашите религии, прославящи „добрите богове“, стоят върху основата на жертвоприношенията?

В Библията има подробна инструкция, в която ритуалът на жертвоприношението е предписан с маниакална задълбоченост – потърсете.

Преди ден реших да взема лук от хладилника да го нарежа и видях, че е поникнал с красива, нежна, светлозелена издънка. В него имаше живот, съзнание, което искаше да пусне корени, да диша въздух и да процъфтява. Всички сълзи при рязането на този лук не бяха причинени от изпарения.

Аз не съм сантименталист. Аз съм човек, който се съмнява, който все повече осъзнава коварната нишка, която минава през биологичния живот. Ние се раждаме, храним се и умираме.

Животът е процес на поглъщане на други живи същества, за да останем живи възможно най-дълго, докато смъртта от своя страна ни погълне.

Казваме си, че животът е много повече, но се свежда до това, трябва да ядем, за да оцелеем. Ако не можем да живеем без храна повече от няколко месеца, как тогава храната да не бъде основен фактор в определянето на нашето съществуване?

Приемът на храна е изискване за биологичния живот, какъвто го познаваме. Това е нишката, която поддържа материалното съществуване заедно. Дори повече от нишка, тя е верига, която ни обвързва със закона, че трябва да се консумираме един друг. Неподчинението се наказва със смърт.

Кой Бог или богове биха могли да създадат свят, основан на убийство? Не обичаме да се питаме за това и намираме извинение, за да избегнем разглеждането на този въпрос. Но всеки път, когато близък човек умре, или намерите птица в двора, която котката ви изкормва, или четете за живодери, от които са страдали животни, или за поредното покварено дете, или за нация, опустошена от земетресение, което е погребало хиляди живи хора, вие се връщате към този болезнен въпрос.

Кой би могъл да създаде такъв свят? Наистина ли това е бил Бог на любовта?

Според множество доказателства това не е така. Светът е създаден от нещо друго. Или, ако е създадено от любящ Бог, за чието съществуване настояват нашите сърца, то творението е било покварено от някой друг толкова безмилостно, че едва наподобява първоначалното божествено видение.

Биологичната вселена се управлява от закона, че за да живеем, трябва или да отнемем живота на някого, или да умрем самите ние.

Това е зловещо. Има нещо, което ни кара да ядем, което ни кара да остаряваме и да се разлагаме. Това „нещо не е наред в света“, пукнатина във Вселената. Знаейки, че това действа „като трън в ума, подлудява“, да цитираме Матрицата. Въпреки това, събуждането за истината за нашето положение е първата стъпка към радикална промяна. Само радикалната промяна може да коригира фундаментален недостатък, втъкан във физическото творение.

И колко добре е изтъкан. Насилието не само прониква в живота на всички земляни, като кабелите на бомба със закъснител, прикрепена към жертвата. То се простира в космоса, където експлодират свръхнови, унищожавайки милиони звезди заедно с всички живи същества на планетите.

Смъртта и изяждането са толкова повсеместни, че повечето хора не могат да си представят свят без тях, а ако го правят, наричат ​​тази концепция абсурдна.

Въпреки това, квантовата физика показва, че материята не е нищо повече от атоми: вибрираща пустота. Пустотата не умира, както и енергията, която вибрира. Тогава защо телата, направени от тези неща, трябва да умират?

Робърт Монро в книгата си „Далечни пътешествия“ пише за контакт със светлинно същество в преживяване извън тялото. (Монро е може би най-известният в света изследовател на преживявания извън тялото; той основа институт, който обучава изследователи да изучават феномена научно.)

Съобщава се, че това същество е казало на Монро, че когато хората умират, тяхната енергия се освобождава и събира от трансизмерни същества, които я използват, за да удължат собствения си живот. Твърди се, че Вселената не е „райска градина“, а „кошара“, създадена от тези същества като източник на храна.

Според историята на Монро животните са умишлено позиционирани на тази планета, за да се хранят с растения и помежду си, като по този начин освобождават жизнената сила на жертвите си, за да може да бъде събрана. В борбата хищник-плячка, бойците развиват изключителна енергия.

Проливането на кръв в смъртна битка освобождава тази интензивна енергия, която светещите същества наричат ​​„ЛУШ“. Луш се черпи и от самотата на животните и хората, както и от емоциите, които възникват, когато един родител е принуден да защитава живота на своето потомство. Друг източник на Луш е човешкото поклонение.

Според информатора на Монро, нашите създатели, космически „енергийни фермери“, умишлено са оборудвали животните с такива устройства като зъби, нокти и супер скорост, за да удължат борбата между хищника и плячката и по този начин да произвеждат повече Луш.

С други думи, колкото по-силно е страданието, толкова повече жизнена сила изригва от телата ни и толкова по-вкусно е енергийното ястие за нашите създатели.

Тази история, разказана от Монро (която го потопи в двуседмична депресия), е в съответствие с историите в някои от най-древните писания в света – Ведите, Упанишадите и Пураните в Индия.

Там четем, че „вселената се поддържа от жертвоприношение“ (Атхарва Веда) и че „всички живи (в този свят) са донори. Няма жив, който да не извършва яджна (жертвоприношение). Това тяло (създадено) за жертвоприношение възниква от жертвата и се променя според жертвата.“ (Гарбха Упанишад)

„(Смъртта като Създател) реши да погълне всичко, което е създала; защото той яде всичко… Той е поглъщателят на цялата вселена; цялата тази вселена е неговата храна.“ (Махабхарата)

В писанията на Карлос Кастанеда, който описва живота и учението на магьосника Дон Хуан, намираме друга история за това как Божественото поглъща хората, в този случай човешкото съзнание.

Отказ от отговорност:

Всичко написано в тази статия е лично мнение на нейния автор, не е призив за незаконни действия, не подбужда етнически и религиозни раздори, а засяга изключително сферите на нематериалния свят, чието съществуване е изключително лично предположение и измислица на автора на статията.