Смъртта е смяна на реалността.

Защо тогава да живееш, ако така или иначе ще умреш? Най-ясният отговор на този въпрос за целта в живота е саморазвитието. Няма ограничения за това. Колкото повече човек се стреми към нещо, толкова по-далеч ще може да се придвижи.

Друго нещо е поставяне на цели. При изграждане и избор на личностно желание човек не разбира смисъла на постигането му. Всяко ниво все едно си тръгва със своя носител. Всеки мислещ човек стига до един и същи извод – аз съм краен, светът е краен, а каква е целта на началото?

Докато Земята е заобиколена от атмосфера и в нея има кислород, човечеството ще съществува. Хората се раждат и умират естествено. Но откъде идва тази естественост?

Елементарната активност на вулканите във всеки един момент може да прекъсне веригата от прераждания. Всякакви други природни явления могат да прекратят нашето съществуване. Тук всички сме случайни и нашето временно бъдеще е напълно непредвидимо.

Възможно ли е да се промени парадигмата на матрицата? Опитите да отговорим на този въпрос се разбиват в нашето невежество. Знанието е това, от което умишлено сме лишени. Хората имат нужда от нещо за ядене, нещо за пиене и подобни притеснения засенчиха мислите за началото и края на самото съществуване на човек като такъв. Безсмъртието е измислено не като цел, а като непостижима, но желана илюзия.

Според статистиката всеки ден в света умират стотици хиляди хора, ако не и милион. Какво се променя за един човек по-нататъшния му престой на тази Земя? Нищо. Какво ще се промени за неговия смисъл на живот? Също нищо.

Соломон казва, че „всеки трябва да се наслаждава на плодовете на собствените си ръце“. Тоест, човек трябва да се наслаждава на плодовете на собствените си действия, това, което сам е създал: засадено дърво, детето му …

Всеки от нас се радва само на едно постижение: да бъде избран със сперматозоид от милиони, който е достигнал своята яйцеклетка.

Вътрешното състояние на душата, което човек нарича „щастие“, се постига само чрез хармония с външния свят, без конфликти в себе си. Тази проста истина за безсмъртието: не безразличие, а приемане; способността да намираш удоволствие за кратък период, наречен Живот.

– Имам ли кола, или колата има мен?

– Кой за кого съществува: бизнесът за мен или аз за бизнеса?

Такива често срещани фрази разкриват степента на постигане на Щастие в живота.

Съжаление за миналото, безпокойство за бъдещето и неблагодарност за настоящето са най-големите ни пречки пред насладата.

Трудно е да си щастлив, ако си болен. Особено смъртоносно онкологично заболяване, с известно ограничение на съществуване във времето. Тоест, когато пациентът знае приблизително колко му остава: няколко месеца или максимум 5 години. Петгодишното оцеляване не е присъда, а стимул за качествено наслада на остатъка от живота с удоволствие. Идеята за безсмъртие избледнява на заден план и става още по-безсмислена.

Ако по време на здравословен живот търсенето на Щастие е било болезнено и безрезултатно, изпълнено с разочарования и съжаления, тогава със знанието за собствената петгодишна степен на оцеляване настроението се променя значително: да имате време да се насладите, преди да се преместите в друго измерение.

Трябва да сте готови за нова реалност, за промяна на всичко, което може и трябва да се промени.

Има две безкрайни неща – Вселената и човешката глупост. За вселената обаче не съм сигурен. Айнщайн

Желанието за безсмъртие е най-голямата глупост.