Взаимоотношенията с другите хора трябва да бъдат естествени, те не могат да бъдат налагани едностранно, като и двете страни трябва да работят върху тях. А когато вие само се раздавате, без да получите нищо, то рано или късно ще се изморите и ще издишате …
Винаги се е смятах за познавач на човешката природа, способна да разбера колко всъщност струват хората. Но въпреки това, от време на време, ставах жертва на опитни и талантливи манипулатори.
Отново и отново страдах, лекувах раните на душата си и усвоявах новите уроци на живота. Научих се да вървя по-нататък, отблъсквайки от себе си мислите за тези хора, които продължаваха да се промъкват в съзнанието ми след раздялата, научих се да забравям. Но …
По някакъв начин се оказваше, че когато се примирявах с факта, че тази връзка е свършила, човекът, с когото мислех, че вече съм се сбогувала завинаги, намираше начин отново да отвори някоя тайна вратичка и да влезе пак в живота ми.
Това се получаваше и у „приятелите“, които многократно доказваха, че могат само да ми отнемат времето, силата и енергията, но не и да ми дават. И у мъжа, който постоянно се връщаше при мен, за да види дали ще успее да ме манипулира както преди. Наречете ме човек с прекалено меко сърце или твърде доверчива към хората, резултатът е един – по някаква причина продължих да пускам тези хора в живота си, позволявайки им да забият поредния кинжал в сърцето ми.
Казвах си, че тези „приятели“ се нуждаят от мен, липсват им нашите огнени купони и че нямат никой, на когото да се доверят, освен на мен. А мъжът … о, този самовлюбен егоист, на когото не трябваше да позволявам да се приближава до мен на километри … Той казваше с огън в очите си, че ме обича, че го допълвам като никой друг. Че той просто не може да си представи живота си без мен. И аз отново се хващах, и цикълът на болка и страдание се повтаряше, многократно.
Когато слагаме край на отношенията с други хора, това не винаги е толкова лесно, колкото ни се струва – най-вече заради всички добри спомени с тях. А вие със сигурност ги имате.
Живеехме с тези хора, общувахме с тях всеки ден, споделяхме с тях възходи и падения, триумфи и неуспехи, тайни и мечти. Ако тези хора наистина са ни били скъпи, ще ни е много трудно да се сбогуваме, наистина да се обърнем и да си тръгнем. Да оставим спомените за тях там, където им е мястото – в миналото.
И най-важното е, че за нас ще бъде много трудно да пренасочим вниманието и привързаността си, които насочвахме към тях, към себе си. Трудно, но много необходимо.
В продължение на много години не можех да направя това. Винаги бях много добра, винаги бях готова да дам на хората втори или дори трети шанс. Но след това нещо вътре в мен се промени. Всяка мисъл, всяко съмнение внезапно се съединиха в едно, когато тръгнах на едно наистина вълнуващо пътешествие до Сиатъл. Най-накрая разбрах, че всичко това ми стига. Най-накрая разбрах, че тук и сега, на 35-годишна възраст, бях твърде уморена от емоционалния ад, в който всички тези личности ме потопиха.
Уморена съм да бъда използвана постоянно. Уморена от игрите на другите хора, от нуждата да се грижи за егото от други хора, да ме третират като някакъв вид емоционално лекарство, необходимо само за да облекчава страданията им. Уморена от повтарянето на едни и същи модели на поведение, които ме нараняваха.
Взаимоотношенията с другите хора трябва да бъдат естествени, те не могат да бъдат налагани едностранно, и двете страни трябва да работят върху тях. А когато влачите този товар сами, тогава рано или късно ще се изморите, ще издишате … ще изгорите емоционално. И разбрах, че отсега нататък всичко ще бъде съвсем различно. Този път, когато казвам „сбогом“, няма да ми се налага да го повтарям отново и отново.
Мисля, че трябва да научите нещо повече за сбогуванията … Те не винаги трябва да се изразяват с думи. Понякога, за да се сбогуваш с някого, е достатъчно да се обърнеш и да си тръгнеш, а за мен в повечето случаи това се оказа най-добрият вариант. Просто спрете да общувате с хора, които нямат място в живота ви, ограничете всеки контакт с тях, недейте да изпълнявате някакви техни капризи.
Не считайте това поведение за негативно и не се чувствайте виновни за това, че така постъпвате – считайте това за прост и естествен начин да се измъкнете от ситуация, която очевидно не е добра за вас. Не забравяйте, че колкото и да ви е тежко да се сбогувате с някого, когото обичате, но оставяйки го да си изтрива краката си от вас, година след година, губите най-ценното, което имате – себе си.
Не забравяйте, че най-важната лична връзка в живота ви е връзката ви със себе си. И нищо не си струва да я излагаме на риск. Нищо.
Така че … пред вас съм аз, отказваща да загубя себе си в името на онези, които не ме заслужават. Пред вас реших веднъж и завинаги, че моето благополучие е много по-важно от човек, който няма място в живота ми. Пред вас съм аз, разбиращата, че никога повече няма да кажа сбогом на себе си, на моето щастие.
А вместо това казвам сбогом на манипулаторите и лъжците. Сбогом завинаги.
This Time, My Goodbye Is Final
© 2018 nepoznato.energetika-bg.com All rights reserved!
Още по темата:
Уроците на живота от Конфуций: Никога не коригирайте целите си!
Тези уроци на живота от великия мислител трябва да се прочетат няколко пъти, да се разпечатат и винаги да са до нас. 1. Просто Продължавайте да вървите „Няма значение колко…
Eкхарт Толе: Когато мислите, вие не решавате проблемите – вие ги създавате!
1. Мислейки, вие не решавате проблемите – мислейки, вие ги създавате. Решението винаги възниква, когато излизате от мисленете и влизате в състояние на тишина и абсолютно Присъствие, дори и само…
© 2018 nepoznato.energetika-bg.com All rights reserved!