Ако не можете да постигнете спокойствие, в процеса на „помагане“ най-вероятно ще ви застигат всякакви видове емоции, и е малко вероятно да са положителни. И тогава вместо релаксиращ разговор ще се случи нападение, а то предизвиква мигновена защита на всяка цена (без значение кой е прав – защото егото не спи) и кръгът се затваря. Докато не избухне експлозия …
Не преставам да се изумявам от това как всичко е изключително подредено в този свят. Всичко е на мястото си, всичко има значение. Ето, например, колко добре работи някакъв невидим механизъм, който събира двойки от противоположен пол за по-нататъшен съвместен живот.
Добре познавам едно семейство. ТОЙ е строг, дори малко деспотичен, обича правилата и реда, очевиден перфекционист. ТОЙ обича да обсъжда недостатъците на другите, да осъжда, да уличава, да разобличава. Винаги с добри подбуди, разбира се (макар че това никой не иска от него).
И На първо място прави това със своята съпруга. Тя вече е наясно със себе си , дори и от гледна точка на работата, която да върши. Но, важното е, че ТЯ не може да търпи критика, никакъв дори и малък намек за нейното несъвършенство. По мое мнение, такъв намек може да струва на семейния бюджет не една счупена чиния.
Ето как се е получило: любителят да критикува е срещнал човек, който на всяка порция от критики, отговаря с удар. Това означава, че този негов лош навик у него по такъв начин се блокира. А от другата страна: твърде уязвимата дама получава партньор в живота, който методично я вкарва в плен по отношение на чувствителността към мнението на другите. ТОЙ се учи да не съди, а ТЯ – да не бъде уязвима. ТОЙ се отучва да бъде перфекционист, а ТЯ се учи да следва правилата.
По мое мнение, това е добре. Законът за кармата работи неумолимо.
В една от своите книги на Екхарт Толе казва „… взаимоотношенията не са предназначени да ви направят щастливи и да ви помагат да се реализирате. Ако упорствате в търсене на спасение чрез връзка, ще бъде разочарован отново и отново. Но ако разберете, че връзката се дава за осъзнаване … тя наистина ще ви даде спасение“.
Някой може да се засегне – ама как така- защо да създавам една връзка и да не очаквам да бъда щастлив в нея? Не очаквайте щастие под формата на потребление – за нуждите на вашето его. В противен случай партньорът винаги ще ви помага, и по-скоро – несъзнателно (обикновено по много неприятен начин), да се отървете от влиянието на егото. Така че щастието е нещо по-различно.
В такива ситуации, животът дава няколко, по мое мнение, важни подсказки.
На първо място, партньорът обикновено е прав (в действителност), дори и ако той не го разбира. Обикновено е трудно да се признае, особено при разгорещяване. Партньорът може да не е прав формално, което може също да доведе до сериозни проблеми (или да не се решават текущите), но това е отделен въпрос. Ако се върнем към примера можем да кажем, тя е – права. Защото е безполезно да се ровим в недостатъците на другите хора. А и той, като цяло, също е прав. Основният проблем на двамата е формата на изразяване.
На второ място, за да се постигне напредък в отношенията, а и във всяка област на живота, вие трябва да започнете със себе си. И, като цяло, със себе си и да завършите. Съпругът трябва да спре критиката, съпругата му – да преодолее своята уязвимост. Едва ли би било правилно да се действа така: „Нека първо започва да се променя той, а после ще видим.“
По-нататък. Започвайки със себе си трябва да „включите“ осъзнаването. Опитайте се да бъдете наясно с емоциите си, които стоят зад това или онова действие, или зад тази или онази фраза. Това ще позволи да „осветите“ различен вид лоши тенденции: желанието винаги да бъдете прав, желание да сте винаги пред партньора, желанието да се манипулира партньора, и така нататък. В случая реакцията на съпругата позволява на мъжа да осъзнае навика си да критикува. Така че можете просто да вслушате в това, което се случва и да не се съпротивлявате.
Друг намек. Ключът към развитие е приемането на всяка ситуация. С живота като цяло борбата е безсмислена: ако искате да критикувате – приемете за начало своята съпруга, на която вие, между другото, някога сте се се признавали в различни видове висши чувства, приемете я с всичките и недостатъци. Никой не е съвършен.
Погледнете я нея: боли я от нечие мнение – научете се да приемате себе си с всичките си недостатъци (не само партньорът не е съвършен, но и вие лично – също). И така нататък. Приемане на ситуацията не трябва да се бърка с такова опасно нещо, като потискане на емоциите.
Научете се да приемате ситуацията, тоест да постигате вътрешен мир, можете да се опитате да помогнете на партньора – да стане по-добър в някои аспекти. При условие, че той иска!
Ако не можете да постигнете спокойствие, в процеса на „помагане“ най-вероятно ще ви застигат всякакви видове емоции, и е малко вероятно да са положителни. И тогава вместо релаксиращ разговор ще се получи нападение, а то предизвиква защита на всяка цена (без значение кой е прав – защото егото не спи) и кръгът се затваря. Докато не избухне експлозия ..
М.Ст.