Няколко събития, предшестващи тазгодишното “надиграване” с цената, прибавиха още адреналин към процедурата. Февруарските протести на граждани срещу високите сметки за електроенергия, подадените през април заявки от енергийните дружества до ДКЕВР с
искани фантастични увеличения
(до 177% за “зелена” добавка) на компоненти от цената на тока, както и констатациите за състоянието на българската енергетика от м.май на Световната банка (СБ) и Европейската комисия (ЕК) сякаш дадоха да се разбере, че така повече не може да продължаваме.
Според докладите на международните експерти енергийната ни система ежедневно генерира дефицит от 2 млн.лв. заради кръстосаното субсидиране между индустриалните и битовите потребители и начините, по които се образуват цените и се използват съществуващите мощности. Квотите за регулирания пазар са повлияни повече от социални и политически интереси, отколкото от икономическа логика, търсеща изгодни и ефективни варианти, формиращи ниска цена за купувачите.
Ако бъде оставена във вида, в който е, към 2030 г. лавината от задължения за изкупуване на енергия би достигнала 13 млрд.лв. От СБ смятат, че въвеждането и управлението на ВЕИ централи не е добре обмислено и добре регулирано. Пикът на изграждането и включването в електроенергийната система на страната на тези мощности – 1600 МВт за 3 години, беше по време на управлението на ГЕРБ.
Отделно от изброените пороци упоритостта, с която се охранява непрозрачността на дейността на енергийните мастодонти, поражда недоверие и подозрителност в обществото.
Оказва се, че според съда не само частните електроразпределителни предприятия – ЧЕЗ, ЕВН и Енрего-про, а и държавните Национална електрическа компания (НЕК) и Български енергиен холдинг (БЕХ) не са задължени лица по смисъла на закона за достъп до обществена информация. Това ще рече, че колкото и да ги питаме за структурата на разходите им например те нямат задължение да ни отговарят.
В така очертаната ситуация сякаш има два варианта за реакция. Лесен – вдигане цената на тока (разбира се, с по-малко от исканото от енергетиците), игнориране на претенциите на гражданите и на констатациите от докладите на СБ и ЕК. Енергийните предприятия ще са щастливи и сигурни за съществуването си поне в близката една година и все така недосегаеми. Енергетиката ще продължи да бъде държава в държавата. ДКЕВР ще отхвърля от себе си всякаква отговорност, слагайки етикет за “служебната информация” на всички невралгични теми за цени и квоти. Само че
при 61% енергийно бедни българи
от които едва 12%, обхванати от системите за социална защита, това начинание е с предварително компрометиран резултат. Доказаха го февруарските протести. Общество, в което безработицата нарасна с галопиращ темп, а икономиката е в кома – вдигане цената на тока, която парадоксално, но факт, е най-ниска в ЕС, е действие, което ще провокира нови улични протести. Енергийният регулатор и управляващите попаднаха в лабиринт, излизането от който изисква високо майсторство.
Вторият вариант е труден, но сякаш вече неизбежен. Първа крачка в посока на нелесните решения прави моделът на ценообразуване, предложен за дебат на обществения съвет в МИЕТ на 31 май от ексминистър Василев и ДКЕВР. Преглед на данните, показани в Таблица 1, сочи, че общият прогнозен обем енергия, която подлежи на задължително изкупуване, е редуциран с 20% – от 41 млн. МВтч на 33 млн. МВтч. предвид свитото потребление. Спазено е изискването 65% от тока да се продава на регулирания пазар, а 35% на свободния.
Вече ясно се вижда как инвазията на ВЕИ централи рефлектира в енергийния микс, заемайки 13% от енергията и 36% от цената на производител (вж. фигури). Четири пъти е увеличено количеството ток от възобновяеми източници за задължително изкупуване в сравнение с миналата година, а заложените средства нарастват от 466 млн.лв. на 1 239 млн.лв.
Високоефективното производство (когенерация) на топлофикационните дружества е редуцирано с 65% с мотива, че далеч не всички генерират енергия съобразно изискванията за ефективност, т.е. икономията на първични енергоносители е по-малка от 10% в сравнение с разделното им производство. Най-значително е намалено количеството скъпа електроенергия, генерирана от заводските централи – три пъти.
Сред първите пет по обем на произведен ток са “Брикел”, “Видахим”, “Девен”, “Лукойл Енергия и Газ България”, “В&ВГД Оранжерии”, Петрич. Мотивът за своеобразното санкциониране на заводските централи е, че някои от тях (без да се споменава публично кои точно) са превърнали генерирането на електричество в основна дейност, без да са електроцентрали, както и че черпят за собствени нужди евтин ток от мрежата, а собственото производство на ток, което е стимулирано с преференциални цени, качват изцяло в микса за задължително изкупуване.
Идеята на предложения модел е да търси най-изгодна цена за потребителите
Затова двете централи – ТЕЦ Марица Изток 1 и 3 с дългосрочни договори, са натоварени на 85-82% според контрактите си за задължително изкупуване, вместо да са в престой и да им се плаща за студен резерв. Така се намалява сумарната стойност на енергията им. Токът от ВЕИ се изкупува 100%, а от когенерации (заводски и топлофикационни) само на онези, които отговарят на изискванията за ефективност и нищо повече от това. От данните в таблица 1 е видно, че най-скъп е токът от ВЕИ – 295.23 лв./МВтч, от топлофикациите – 180 лв./Мвтч, и заводските централи – 153.79 лв./МВтч.
Според предварителните калкулации средната цена на производител е 103.25 лв./МВтч. Тя е валидна за битовите потребители и за стопанските абонати, присъединени на ниско напрежение. Махнати са добавките за “зелена” и “кафява” енергия и невъзстановяемите разходи, които правеха износа неконкурентен. Ако моделът влезе в сила, абонатите на ЧЕЗ ще плащат електроенергия, увеличена само с 2%, на ЕВН с 0.5%, а за потребителите на Енерго-про токът ще поевтинее с 0.9% (Таблица 2).
Като първо приближение към своеобразна “революция” в ценообразуването този модел тепърва ще се дискутира. От приложените таблици с невъоръжено око се виждат засегнати интереси и нарушен “комфорт” на ТЕЦ “Бобов дол”, собственост на Христо Ковачки, който, за да съществува, трябва да изнася електроенергия или да се бори за клиенти на свободния пазар. В подобна, но по-оптимистична ситуация е ТЕЦ Варна, собственост на ЧЕЗ. Силно редуцирани са квотите енергия на топлофикациите и на заводските централи, като най-потърпевша е “Топлофикация” – София.
Те трябва да търсят допълнителни източници на приходи и на резерви вътре в системите си, тъй като вече не могат да разчитат на обществения доставчик, който изкупуваше на 100% произведената от тях енергия. И за трите ЕРП – ЧЕЗ, ЕВН и Енерго-про, моделът предвижда едва 3% норма на възвръщаемост на капитала, колкото е предписано от ЕК, което едва ли ще бъде прието радушно от тях (при заложени сега 12%).
Отделно от това няма предвидени разходи за инвестиции и не се отчита обслужването на задълженията. Стопанските потребители, които според модела трябва да купуват 35% от тока от ВЕИ централи, вече обявиха, че това ще оскъпи продукцията им. Недоволни ще са и дружествата, разчитащи на гарантирани суми за студен резерв. Вече се чуха мнения на експерти, че той е преоразмерен и трябва да се редуцира. Квотите му ще бъдат разигравани на търг, като предложилият най-ниска цена ще печели поръчката.
За да заработи предложеното в модела, са необходими промени в Закона за енергетиката, в Закона за енергията от възобноваеми източници и в норматвни актове на ДКЕВР, за което е нужно технологично време. Ето защо новите цени на тока се предвижда да влязат в сила от 1 септември, вместо както досега от 1 юли. Дотогава още на 14 юни министър Драгомир Стойнев ще се включи в дебата.
По думите му моделът за ценообразуване не е окончателен, а е само основа за обсъждане с обществения съвет към МИЕТ. Вече има внесено предложение от депутата Янаки Стоилов за преразглеждане на такса пренос, анулиране обвързаността й с количеството електроенергия, транспортирана през мрежите и определяне на “твърда” цена. Предстои обсъждане за разширяване обхвата на хората, получаващи енергийни помощи. Дискутира се и въвеждането на две тарифи за битовите потребители. Танцът с цените започна.
На ход е екипът на кабинета “Орешарски”. Натискът на интереси върху него ще бъде огромен.
Read more: http://30dumi.eu/2013/06/tants-s-tsenata-na-toka/#ixzz2VGp08d5t