„Обидчивостта е реагент, който превръща любовта в оцет“

Ако се замислите, със сигурност ще си спомните, че в обкръжението ви има човек, който се обижда с или без причина. Състоянието на душата му, може да се каже, е такова. От какви източници израства тази функция и какво крият твърде докачливите хора зад нея?

Три основни типа личност, склонни към прекалена обидчивост

Дълбоко несигурни в себе си лица със слаб тип нервна система. Тяхната природа се отличава с прекомерна крехкост, уязвимост и ранимост.

Самовлюбени нарциси, които смятат, че стоят далече над другите и вярват, че в това отношение имат пълното право да бъдат третирани по специален начин.

Свръхчувствителни индивиди, които се смятат за вечно преследвани. Ролята на жертвата е много удобен и познат за тях сценарий, който редовно им носи своите дивиденти.

Обидчивостта е детски навик

Това е един от начините, по които малкият човек получава това, което иска. И това е съвсем нормално за него. Тъй като той все още няма достатъчно ресурси, възможности да обясни какво не харесва и какво наистина иска.

Хлапето няма други ресурси, с които да настоява. Когато едно дете се опитва да се обижда, повечето възрастни веднага започват да реагират и то бързо се научава да разбира, че обидата е ефективна възможност да привлече вниманието на възрастните и понякога да постигне своето. В ранните етапи на порастването това е приемлив начин за постигане на желания ефект.

Ненормално става, когато зрял човек, имащ в своя арсенал „възрастни” способността да реагира на дразнители и да защитава собствените си интереси, продължава да използва тази чисто „детска” черта, опитвайки се да манипулира „възрастните”, за да постигне целите си.

Обидата е детска възможност да се покаже слабост, това е отказ да поеме отговорност за себе си и да реши проблемите си като възрастен.

Така обидчивият човек с демонстрирането на обида показва веднага своята слабост като личност, неспособност да защити интересите си и да изрази недоволството си от нещо или някой с по-адекватни методи.

„Глупавият помни обидата, умният помни обидилия го“

Завишени очаквания и невъзможност за водене на конструктивен диалог

Индивидът очаква от другите такъв отговор на ситуацията, който той счита за правилен. Всички хора обаче са различни и всеки има различни гледни точки по една и съща тема. Следователно е необходимо да се даде право на всеки човек да изразява себе си, и при това, ако е необходимо, трябва да изразите или някак си да покажете позицията си.

Още една драма на твърде докачливите хора – те не знаят как да се смеят над себе си – помнят изразеното си чувство за собствена непълноценност или собствено превъзходство, което по същество е едно и също нещо.

Емоционалната полза от обидата

Хората също така се обиждат, защото това до известна степен е полезно за тях. Първо, има психологическа полза: обидата е емоция, която носи определено удоволствие на онзи, който я „харесва“, защото обиденият започва да вярва, че околните му дължат нещо.

На второ място, това е един от начините да събудиш чувство за вина у друг човек и да получиш „лост“ за манипулация, за да извлечеш собствена изгода – тук отново има опит да използваш обидата си за постигане на целите си, макар и зле осъзнаване.

Какво да правим с обидчивите хора?

Възможно ли е по някакъв начин да се отърват от тази черта, която излага всички лични слабости и проблеми пред целия свят? Често чувам този въпрос от клиентите си. Убедена съм, че обидата е емоция, която е насочена предимно към себе си, в собствената си посока. Затова всеки път, обиждайки се на някого, трябва да си зададете въпрос: защо сега съм обиден на себе си? Нужна е честност към самия вас.

Всеки път, обиждайки се на другия за неоправдани очаквания, човек се обижда на себе си, като не оправдава собствените си очаквания. При опитите безуспешно да промени друг човек, винаги има „провал“ в промяната на себе си.

Всичко, което човек не харесва у другите, е това, което той не може да приеме в себе си. Когато човек осъзнае защо е обиден от себе си, е необходимо да се приеме такъв, какъвто е и да си прости несъвършенствата.

Чувствайте се свободни да практикувате самоирония. Винаги можете да намерите причина да се пошегувате над себе си, никой не умира от това, а напротив, помага да се намали това неприятно чувство на обида.

По материали на Наталия Прахова