Ако мислите, че имате време, значи смятате, че то е в невидима торба, до която винаги имате достъп. Но това е грешка: нямате нито „торба“, нито нейното съдържание.

Нямате време!

Всъщност всеки момент може да е последен. И няма кой да ви гарантира, че ще живеете по-дълго от този момент. Всяка секунда на тази красивата Земя не ви принадлежи, а е дарена от самия живот.

Да считате, че имате запас от време (година, месец, седмица, час …) означава да се утешавате. Това е начин да не се налага да се изправяте пред плашещото осъзнаване за собствената си смъртност.

Ако осъзнавахте внезапната си крайност и не бяхте парализирани от страх, вашето възприятие щеше да се промени. Ще можете да бъдете изцяло в момента, да се концентрирате върху това, което правите в момента. Ще разберете, че няма по-важни и по-малко важни неща, но има неща, които правите пред лицето на неизбежната смърт.

Ще откриете удивителен парадокс: осъзнавайки, че нямате време, получавате като подарък толкова, колкото е необходимо… за едно действие. Ако имате късмет, ще имате възможност да извършите следващото действие и още едно… И за всяко ще има точно толкова време, колкото е необходимо. Следователно ще спрете да бързате, но няма да го отлагате за по-късно.

Нямате време!

Ако се сприятелите с осъзнаването за своята смъртност, ще разберете втората си грешка. Чувството за липса на време е много точно по своята същност, но вие го тълкувате неправилно. Това са сигналите на вашия вътрешен компас, гласът на вашето сърце.

Струва ви се, че нямате време да свършите куп спешни неща, когато в действителност, вършейки всички тези „неотложни“ неща, не правите най-важното: не вървите по Пътя на сърцето.

От това боли душата!

Без да осъзнавате своята смъртност, ви се струва, че има време за това, което е наистина важно. Но не е така. Помислете за това, животът ви може да се превърне в безсмислено предприятие, изпълнено с неща, които вие самите смятате за незначителни.

Само смъртта дава онзи заряд на мотивация, благодарение на който е възможно да се живее истински живот, а не да се отлага за по-късно.

„Нямаш време, приятелю. Никой от нас няма време. Всички наистина трябва да умрем.

Можете да направите много повече и много по-добре. Правите само една грешка – смятате, че имате много време на ваше разположение.“

Карлос Кастанеда „Пътуване до Икстлан“

„Има хора, които са много внимателни и предпазливи относно естеството на действията си. Щастието им е в това, че действат с пълното съзнание, че нямат време.

Следователно във всичките им действия има особена сила, във всяко тяхно действие има чувство.

„Действията имат сила. Особено когато този, който ги извършва, знае, че това е последната му битка. Има едно особено всепоглъщащо щастие в действие с пълното съзнание, че това действие може да бъде последното ви на Земята. Моят съвет към вас е да преосмислите живота си и да видите действията си в тази светлина. „

Карлос Кастанеда „Пътуване до Икстлан“

Ето ги истинските въпроси:

Ще приемете ли смъртта си или ще продължите да живеете така, сякаш тя няма да ви засегне?

Все още имате малко време или просто не разполагате с него?

Какво ще правите с живота си, знаейки, че може да свърши един всеки момент?

Автор А. Лесман