Получаващият е зависим. Зависимият се обижда. Обиденият боледува

Често чуваме: ходим във всички църкви, при всички знахари, при лечители – нищо не помага! Болестта си остава! И сега не вярвам на никого и нищо! Възможно ли е да се помогне на човек в такова състояние? Какво бихте казали?

Струва ми се, че църквата не бива да се бърка с болницата. Ние познаваме Божественото чрез любов, при това давайки любов, откъсваща ни от привързаности, страхове, обиди и униние. А когато човек ходи на църква, за да получи здраве, да укрепи живота си и да подобри съдбата си, това означава, че той се отнася към църквата като консуматор.

Човек, който иска само да получawa и не иска да давa нищо, е неизлечим. Вземащият зависи. Зависимият се обижда. Обиденият боледува. Съществува уникално познание, което Исус Христос е разкрил на хората. И има наш, примитивен, консуматорски мироглед, който се опитва да адаптира християнството към своите нужди. През Средновековието в католическата църква са съществували индулгенции, тоест опрощаването на бъдещи грехове срещу заплащане. Това е било извращение на самата същност на християнството.

Има истина и има извратено възприятие за нея. Христос е изцелявал, защото е могъл да събуди любовта у хората. Без любов няма да има прошка и изкупление на греховете. Вярата помага на любовта, като премахва страховете, съмненията и критиките. А стремежът към това, да получим всичко от Бог, без да се трудим, е победа на човешкото над Божественото. Ако тази тенденция се поддържа от служителя на култа, тогава религията умира по същество, като известно време все още съществува формално.

Лазарев С. Н. Диагностика на кармата, книга 10