Веднъж привечер един селянин седял на прага на бедния си дом, наслаждавайки се на прохладата. Наблизо минавал път, водещ към селото. По него се задал човек, който, като видял стареца, си помислил: “Този човек е много мързелив, той нищо не работи през целия ден и само седи на прага на дома си.”
Малко по-късно се задал друг пътник. Той си помислил: “Този човек е някакъв Дон Жуан. Седи си, оглежда преминаващите жени и ги задиря”.
И накрая се задал един дървар, който пък си помислил: “Този човек е много трудолюбив. Той е работил усилено целия ден и сега се радва на заслужена почивка”.
… В действителност ние нищо не можем да кажем за селянина, който седи на прага си.
Но можем да кажем много за тримата пътници: първият бил лентяй, вторият – женкар, а третият – много трудолюбив.
Всичко, което казвате – всъщност говори за вас; особено когато става дума за някой друг.
Проекцията е защитен механизъм, при който човек приписва на външния свят нещо, което принадлежи на неговия вътрешен свят.
