Струва ни се … Понякога ни изглежда, че бялото е ослепително бяло и не може да бъде объркано с нищо. А черното … Това не е синьо, не е червено, веднага е ясно – това е черно. С доброто и злото ние си мислим, че ситуацията е същата … А между тях има една тънка, много тънка линия.
Тънката линия …
Ето, например, честност … Похвално качество. Благородно дори. Смелост е да бъдеш честен. И тази тънка линия … Потърсете зад нея – безчувственост и егоизъм. “Ти не си женствена” или “Ти не ставаш за нищо” – това не е честност, а манипулация, чиято цел е да убие самооценката на партньора.
Или любов … “Обичам” – ярко, съзидателно чувство. Усещане за безкраен свят и безкористно отдаване. И една фина линия … “Обичам те”, затова мога да кажа, че това ще предизвика болка. Мога да направя всичко, което тази фраза оправдава. Мога да реша какво ти си длъжен, защото обичам.
Грижа … Когато липсва, се усеща силно. Тя е приятна заради факта, че друг възрастен върши нещо заради теб … Тънка линия … И зад нея са – опека и контрол. Задушаване.
Приемане .. . Перфектното светоусещане. Широко, свободно от предразсъдъци възприемане на друг човек. Тънка невидима граница … И – безразличие. Бъди всякакъв, какъвто искаш, защото ми е все едно.
Съждения за света, които не осъждат и не оценяват . .. Идеал. Върхът на духовния растеж. Но веднага щом си решил, че вече си там, ти прекрачваш фината линия, зад която е оценката за другия: “Защо не можеш да се отнасяш към света без да го изкривяваш с твоите убеждения?”.
Между доброто и лошото, светлината и сянката няма бездна. Няма дори разделителна линия. Само тънка прозрачна линия. Пропусклива. Проходима. Бам! – ти вече си от другата страна, но не си успял да я проследиш със съзнанието си.
“Дяволът започва с пяната на устата на ангела, който се бори за справедливост” (Торнтън Уайлдър).
