Тя винаги е крехка. Всеки човек винаги е в опасност.
Просто в обикновения живот спиш дълбоко, така че не го виждаш. Продължаваш да спиш, да си представяш красиви неща, да мечтаеш за бъдещето. Но в моменти, когато опасността е неизбежна, изведнъж осъзнаваш, че може би няма бъдеще, няма утре.
Този момент е единственото нещо, което имаш.
Времената на бедствия са много показателни. Те не носят нищо ново на света – те просто те карат да осъзнаеш света такъв, какъвто е.
Те те събуждат. Ако не разбереш това, може да се побъркаш.
Ако разбереш това, можеш да постигнеш Просветление.”
„Златното бъдеще: Краят на света“