В царството на лицемерието няма място за искреност!

Там, където царува лъжата, скрита под маската на лицемерието, искреността никога не намира разбиране. В такъв свят откровеният разговор се счита за престъпление и трябва да бъдете изключително смели, за да захвърлите бронята си, да отворите сърцето си и да кажете истината.

„Лошият човек, който се преструва на добър, е най-лошият от всички“, римският поет Публий Сир.

Но у лъжата има по-грубо, по-тъмно и коварно измерение – лицемерие. Измерението, в което човек крие истинския си „Аз“, представяйки се пред другите за високоморална личност.

Ние оправдаваме лицемерието, без дори да осъзнаваме това

От детството възрастните ни учат, че да се казва истината е добре, а да се мами е лошо. Те ни инструктират по житейския ни път, по който рано или късно със сигурност ще се появят препятствия. Както Лорънс Колберг обяснява в своята теория за моралното развитие, всичко това започва да се случва на конвенционалното ниво (вторият етап на нравственото развитие), когато детето, което е на 10-13 години започва да осъзнава значението на справедливостта. Освен това то вижда как възрастните се омотават в собствените си противоречия.

Родителите изискват искреност от нас, въпреки че самите те често се обиждат от истината, която са чули. Постепенно се оказваме в една от онези ситуации, когато си задаваме въпроса какво ще е по-добре: да нараняваме нечии чувства с нашата искреност или да лъжем от учтивост.

В крайна сметка ние се съгласяваме, че светът се управлява от лицемерието и че с негова помощ човек може да си изгради фалшив втори живот. Водейки такова фалшиво съществуване, у нас се появява възможността да заявим нашите превъзходни морални принципи и идеологии, на фона на които нашето малодушие и безразличие към другите хора просто бледнеят.

Лицемерието се утвърди в нашето общество, получи статут на нещо напълно нормално. Но интересното е, че повечето хора имат много чувствителен „сензор” за лицемерие. Забелязваме го по думите на нашите политици, в роднини, колеги в работата. Но ние не реагираме на него.

По някакъв начин изначално разбираме, че тази битка не може да бъде спечелена. Опитът да промените неискрен човек, който не може да бъде честен дори със себе си, не е лесна задача.

Как да победим лъжата? Отговорът е прост: бъдете винаги искрени и истински.

Има различни видове лицемерие. Така например има хора, които демонстрират великолепни маниери само с цел да скрият своите негативни морални принципи: расизъм, сексизъм, предразсъдъци. Но най-често срещаният тип фалш е желанието на човек да се впише някъде, да бъде приет и да получи признание.

Възгледите на лицемерите винаги зависят от сценария, в който са се оказали. Но постоянно ръководейки се от мнението на другите, ние по този начин подлагаме на риск своята самооценка.

Как да отговорим на лицемерието?

Всеки опит да се промени лицемера обикновено е обречен на неуспех. Но можем да се научим да не му позволяваме да ни влияе.

Никога не забравяйте, че надеждите, които трябва да оправдавате, са вашите собствени. Това, което лицемерът ви съветва да правите въз основа на фалшивата си гледна точка, е също толкова ценно, колкото и прахът, събиращ се във вашия дом.

Лицемерите винаги противоречат сами на себе си. Забелязвайки това, не ги нападайте и не встъпвайте в спорове с тях. В отговор ще получите хиляди аргументи в тяхна защита. Ограничете се до проста, кратка и твърда индикация за противоречие.

Лицемерът непрекъснато ще се опитва да ви саботира, оценявайки негативно вашите действия и лепейки върху вас етикети. Ако такъв човек ви разглежда като огледален образ на омразните си качества, тогава един от възможните варианти да се освободите от чувството на дискомфорт би бил да счупите огледалото. Тоест – вас.

За да не забравяте кой всъщност сте, винаги се опитвайте да поддържате вътрешен диалог със себе си. Помнете каква е вашата стойност и в какво е вашето величие. Животът ви по никакъв начин не зависи от думите или действията на лицемера.

Мислете за тях като за въздух, като за диханието на страхлива марионетка, която строи картонената си къщичка върху лъжи и фалш. И рано или късно тя ще се разпадне.

* Публилий Сир или както е популярен Публий Сир (лат. Publilius Syrus или Publius Syrus) — древноримски мимически поет от епохата Цезар и Август. Произхожда от Сирия, поради което и получава прозвището Syrus, т.е „сириец“. В Рим попада като роб, но в последствие получава свобода и представя своите драматични произведения по цяла Италия с несекващ успех, благодарение най-вече на нравоучителните фрази, които са вплетени в сюжетите. Именно с тях той записва името си с ярки букви в световната литература.

cluber

Cynthia Evans: Горчивата истина за „мислителите“ с чувствително сърце!

Ако обичате прекалено много да мислите, то най-вероятно вземете мнението на другите твърде близо до сърцето си, опитвайки се да разберете какво наистина искат да кажат. А ако имате също…

Цялата статия