Шаманът седеше на самия връх на планината и чакаше. Този, когото Шаманът чакаше много, много дълго време, щеше да се появи. Накрая отзад се чуха стъпки и един човек се приближи до Шамана и седна до него.

– Поздрави, шамане – каза мъжът с уважение в гласа си.
-Здравей, пътешественик – отговори Шаманът.

Те седяха мълчаливо, Шаман и Човек. Седяха дълго.

-Ти си стар и мъдър, Шамане – каза внезапно Човекът. Струва ми се, че животът ми не е реален. Че е пълен с илюзии. Искам да се отърва от тях. Кажи ми как мога да направя това?
– И кажи ми, Човече, защо ги наблюдаваш, тези илюзии?
– Вероятно … – помисли си мъжът, – Може би защото се страхувам да видя какво има зад тях.
– Ето отговора ти. Търси своите страхове, зад всеки от тях се крие илюзия.

Шаманът седна на върха на планината и зачака. Изминаха три години от посещението на Човека. И почти трябваше да дойде отново. Накрая отзад се чуха стъпки и подсвиркване на тананикаща песен. Седнал до Шамана, Човекът каза:

– Благодаря ти, Шаман. Не остана и следа от предишния ми живот. Семейството се разпадна, не останаха приятели, роднините се отвърнаха от мен. Но аз съм щастлив. Така че благодаря ти Шаман.
-Радвам се да чуя това, отговори Шаманът и след това, като погледна Човека, присви очи и каза:
-Но отървали се от всичките си страхове? Вече нищо ли не те притеснява?
– Прав си. Страхувам се. Страхувам се да остарея.
– И защо реши, че трябва?
– Е, – искрено се изненада мъжът, – Всички остаряват, така трябва.
– А ако не трябва? – Шаманът отново присви очи.
– Значи искаш да кажеш, че това също е илюзия?

Шаманът седна на върха на планината и зачака. Изминаха много години от пристигането на Човека. Но Шаманът знаеше, че ще дойде отново. Отзад се чуха стъпки.

– Здравей, Шаман.
– Здравей, Човече – отговори Шаманът. – Виждам, че все още си млад и пълен със сили.
– Да. И благодаря за това. Но все още имам още един въпрос.

Мъжът се поколеба:
– Смъртта. Много се страхувам от смъртта.
– Вече разбра принципа – засмя се Шаманът.
– О, това е! Значи и смъртта?
– Да. И смъртта също.
– А ти? – искаше да попита Човекът, но спря. Защото нямаше кой да отговори. Той седеше сам на върха.
– И ти – отговори си мъжът.

Дълго време Човекът седеше на върха на планината. Много дълго време. Накрая той стана и каза:
– Има още едно нещо, от което се страхувам. Единственото нещо, от което винаги съм се страхувал.
И в този момент светът наоколо изчезна.

Човекът вървеше. Ходеше в нищото. И той имаше четки и бои в ръцете си …

#страх, #илюзия,