„* Йов беше свикнал да гледа в миналото и не намираше грехове в себе си, така че не можеше да разбере причините за страданията си. А причината беше в бъдещето … „

Препрочетете притчата за Йов:

Всичко в живота му било великолепно – здраве, благополучие, богатство, огромни стада, щастливи и здрави деца. С една дума, всичко, за което човек може само да мечтае.

Но той и близките му вече нямали бъдеще и било възможно да се спасят само чрез този, който, загубил напълно бъдещето си, ще запази любовта към Бога и ще коленичи пред Неговата воля. Това бил Йов. Ако не бил такъв, щял да умре пръв. Но той бил по-чист от роднините и децата си, които били твърде разглезени; стабилността, богатството, изпълнението на желанията отслабили душите им.

Наближавали нови условия на живот, но те не били готови за тях, тъй като нямали достатъчно енергия, за да се адаптират към новото. Затова всички потомци на Йов бяха обречени.

И тогава Йов получил порция пречистване – не само своя, но и за своите потомци.

Това изобщо не било наказание за минали грехове; това била подготовка за бъдещето.

Това, което приличало на бедствие, всъщност било спасение. Но само при едно условие – трябвало да се запази любовта към Бога и да се приеме Неговата воля, било необходимо да се приеме всяко нещастие като необходим етап в познанието на любовта, да се усети най-висшият смисъл и необходимост на случващото се.

От друга страна, Йов бил свикнал да гледа в миналото и не намирал грехове в себе си, така че не можел да разбере причините за страданията си. А причината се криела в бъдещето.

„В продължение на няколко хиляди години“ -пише Лазарев – като се започне с индийската философия, хората твърдо вярвали, че болестите и нещастията са разплата за минали грехове.

Сега се задейства напълно нов, неразбираем механизъм: болести и нещастия се даваха не на най-порочните, нито на най-грешните, а напротив, получиха ги най-чистите и най-любящите.

Когато Йов вече не можел да устои на всичко, което му се стоварило, и бил готов да се прокълне и самоубие, любовта го спасила.

Истинската любов изглежда като пълно приемане на Божествената воля, която се вижда във всичко и в постоянна вътрешна благодарност към Създателя.

По материали на Сергей Лазарев

* Йов е герой в „Книгата на Йов“ от Стария Завет.

Книгата започва с представяне на Йов – описан е като богат, благословен човек, който се страхува от Бога и и живее праведно. Но сатана оспорва честността на Йов и Бог, оставя Йов в ръцете на сатана и за Йов започва трагедия: загубва децата си, богатство си и здравето си. Главната част от текста се състои от разговора на Йов с приятелите му, относно това, защо Йов бива наказан по този начин и завършва с отговора на Бог.

** Сергей Николаевич Лазарев от много години изучава връзката между състоянието на душата на човека и неговата съдба, както и как нашите действия влияят на нашето здраве, бъдещето и бъдещето на нашите деца. Автор е на популярни книги за духовния път и човешкото развитие (поредицата от книги „Диагностика на кармата“, „Човек на бъдещето“ и „Опит за оцеляване“) …