Във Ведите се казва, че има два свята – духовен и материален, и те са много различни един от друг

Материалният свят се състои от илюзорната енергия на Бога и всъщност е отражение на духовния свят, тъй като тук всичко е обратното, всичко е обърнато с главата надолу.

В материалния свят душата преживява раждане, болести, стареене и смъртта на тялото, но в духовния свят това не е така, защото няма груби материални енергии, следователно няма раждане, стареене, болест и смърт.

Духовният свят е съставен от духовната енергия на Бог и няма място за страданието на материалното съществуване.

Щом душата навлезе в материалния свят, тя веднага се сблъсква с проблеми. Няма смисъл да се изброяват, защото са очевидни и известни на всички.

Защо душата напуска духовния свят и идва в материалния? За да се отговори на този труден въпрос, трябва да се разбере природата на душата и природата на Бога, както и тяхната връзка. Накратко, душата е неразделна част от Бога и в духовния свят тя естествено служи на Бога (Единния). Което може да се сравни с това как отделни части на тялото и неговите органи служат на цялото тяло – това е естествен процес на служене в името на доброто на целия организъм.

Но по някаква причина се случва в един момент душата да има желание да живее не за доброто на целия организъм, тоест за Бога, а да живее за себе си – заради собствените си удоволствия и наслади. Тъй като това е невъзможно в духовния свят и всички желания на душата (според Божиите закони) трябва да бъдат изпълнени, Бог е създал материалния свят.

Попадайки в материалния свят, душата забравя своята истинска природа (вечност, знание и блаженство), Бог и връзката си с Него. Благодарение на тази забрава тя може да получи желаното преживяване – да живее за себе си. За душата това е като да се чувства като Бог, макар и в илюзорен свят. Влизаме в материалния свят, за да получим това преживяване, да се разочароваме от него и да се върнем обратно в духовния свят.

Самият материален свят съдържа уникален механизъм за излизане от него и този механизъм се нарича „разочарование и страдание“. Постоянно се разочароваме, защото в материалното съществуване няма истинско щастие, към което душата така се стреми, и тя не може да се задоволи с мимолетни удоволствия, тъй като истинската й природа е вечността, знанието и блаженството (и само това може да донесе удовлетворение на душата).

Що се отнася до страданието, в материалното съществуване също има много страдание. Други същества, природни бедствия и катаклизми, както и нашата карма (резултатите от минали действия) също могат да ни причинят страдание.

Когато душата стигне до пълно разочарование и загуби интерес към материалните „блага“, тя губи и материалната концепция за живота – идеята и желанието да живее за себе си. Това е много благоприятен момент да започнете да се интересувате от отвъдното, да изучавате езотерика и мъдрост за природата на душата и Бога, да се занимавате със самопознание и самоусъвършенстване.

Така човек разбира, че материалното съществуване е болест, а духовната практика е лечение, което осигурява връщането на душата в духовния свят.

Човешкият живот е предназначен за самореализация и, познавайки себе си, истинската си природа, човек получава възможността да се върне в духовния свят, където няма страдание, където пребивава в хармония, вечност, щастие и знание – само това може донесе пълно удовлетворение на душата.