Когато надеждата умре, започва животът. Реалният живот, който е точно сега. С признаването на това, което съществува. Което Имам, което мога. Каквото се е случило. Без фантазии, очаквания, розови сополи.
И святата вяра, че някога ще настъпи момент и … „той ще се върне“, „той ще напусне жена си и ще бъде с мен“, „той ще започне да печели“, „ще може да спечели пари за жилище“, „той ще спре да пие“, „той ще разбере че с мен така не може и ще се промени. „
Психиатърът Фредерик Перлс казва, че зрелостта идва, когато човек преминава от очакване за външна подкрепа към придобиване на вътрешна подкрепа.
Но процесът на израстване е много болезнен. Сходен е с прераждане, велика метаморфоза, той се съпровожда от загуба на вяра.
Сякаш на детето му се казва, че Дядо Коледа не съществува. Как не?! А магията? А елените? А зайците? А джуджетата? Не може да бъде!
А ако тази вяра в Дядо Коледа трае не е три – пет години, а 25? Ако в продължение на десетилетия се лелее надеждата, че още само един миг и …
Ако тази надежда е в основата на връзката?
Жената вярва – мъжът обещава, и тя се надява. Ако на това се крепи тяхната връзка? Ако тя всичките тези години чака?
Със смъртта на надеждата се придобива свобода.
Свобода от розови очила. И свободата да живеете свой живот. Вече Не чакате, не просите, не молите, не се надявате, не се насилвате да вярвате, а просто живеете.
Да обобщим. Ревизия на това, което всъщност имаме днес. И да живеем с него.
Не споря, погребението на надеждата е много горчив процес. А колко гняв само! Срещу онзи, когото сте чакали толкова много години. Колко време и усилия са вложени, колко сълзи са били пролети, толкова много мечти са били … и всичко това – за нищо.
Но само като погребе и закопае надеждата човек може да се сдобие със смелостта да живее.
Няма какво повече да се чака, можете да се заемете със себе си.
Когато надеждата се руши, настъпва безсилие. Горчиво, празно, безнадеждно.
Не мога да променя другия човек. Не мога да го накарам да ми даде всичко, от което се нуждая. Не мога да поискам да ми върна всичките години в очакване. Дори не мога да го убия, защото не ми даде това, от което се нуждая.
Но най-лошото е че „това, за което съм мечтала, това, което чаках, няма да се случи.“
В интерес на истината си заслужава да се каже, че надеждата няма да се срине с усилие на волята, трябва да се случат външни събития, срещу които вече не можете да си затваряте очите.
Но когато паднат оковите на надеждата, човек придобива свободата да живее.
И хората наистина започват да правят много важни неща. Това, което не са докосвали от години, те започват да гребат, да решават, да правят. Сякаш са решили да не чакат повече, за да се заемат с подреждането на живота си.
esotericblog
© 2018 energetika-bg.com All rights reserved!
Още по темата:
7-те ключа на Буда, с които можете да разблокирате живота си и да постигнете мечтите си!
Няма гаранции, че животът, който живеем днес, ще бъде същият и утре. В света има малко неизменни неща, но едно от тях, въпреки всичко, винаги ще запазва своята последователност: става…
Уроците на живота от Конфуций: Никога не коригирайте целите си!
Тези уроци на живота от великия мислител трябва да се прочетат няколко пъти, да се разпечатат и винаги да са до нас. 1. Просто Продължавайте да вървите „Няма значение колко…
© 2018 energetika-bg.com All rights reserved!