Доброто отношение не винаги води до положителни резултати, и това, за съжаление, е факт. Често се бърка добротата с глупост, въпреки че нейните корени са в топлината на индивида.
Многократно трябваше да си напомням, че добър човек – това не означава – блажен. Но така е устроено обществото, че малко хора наистина го оценяват, а просто се опитват да манипулират с добротата като спасители.
Когато е необходимо, идват на помощ такива хора, и са готови да помогнат, в общи линии, даром. Ситуацията става напрегната, защото добрият не може да откаже, въпреки че той разбра, че му се качват на главата и се ядосва на себе си, а всъщност това е неразбиране на законите на битието, кой и как работи в този живот.
Толкова много са силните и добри хора, на които се крепи нашия свят, те не приемат конфликти, но в това е тяхната слабост. Всичко в живота е простичко. Добротата – това е жалост за слабите, болните и грешащите, влизане в положението на молещите, споделяне на техните грижи, като по този начин изпълняваме своята карма.
Притежаващите тези качества са изживели няколко живота в духовен растеж, но все още не са напълно развити за хармонично съществуване. Ние имаме кармични дългове!
Много неща вземаме от минали животи, всички проблеми остават в каузалното тяло, част от негатива ни напуска след смъртта, когато е налице прочистване, но оставащият негатив определя бъдещия ни живот.
И освен кармичните, по време на бременността човек получава и родови привързвания, което сформира тялото му и характера. Как да се създаде хармония в съществуващия вече характер? Всичко у себе си имаме чрез духовността, чрез самоосъзнаването в този свят.
Светът ни се управлява от причинно-следствения закон.
Да го разберем е просто, ако мислим широко, а не в един диапазон. Животът е наш учител, той е наш приятел, ако го разбираме. Напуска ни лъжливата доброта, чистото съзнание я замества със Справедливост. Прост пример – по време на война или по време на нападение срещу вас или вашето семейство трябва да убиете врага, в противен случай ще пострадате.
И това не е грях, както обикновено се смята, а банален закон за оцеляване. Много са онези, които се зачитат в езотериката, но само единици я практикуват. Не всички практики са подходящи за всички, това отнема години, натрупват се обиди или егото взема надмощие заради някви резултати, а животът ги охлажда, понякога жестоко.
Но всичко в живота е справедливо, просто трябва да се знаят законите, по които е устроен нашия свят.
*******
Мъдреците от миналото са казвали винаги едни и същи думи, и винаги се е получавала една и съща книга.
Те винаги са ни предавали един и същ сигнал, повтарян на различни езици, като са използвали метафорите на времето и историческата епоха, в която са живели.
Но сигналът е един: “Изключете съзнанието. Излезте от собственото си его и го погледнете отстрани. Спрете поне за миг роботизираните си дейности. Спрете играта, в която участвате.
Погледнете в себе си. Търсете света в себе си “
© Тимъти Лиъри