Тя ще ви даде огромен ресурс от положителна енергия. Парадокс, нали? Но не е!

Има едно забележително чувство – гняв. Много важно и необходимо за човека, но, за съжаление, този гняв в нашия свят е заклеймен като „лоша“ емоция. Като най-лошата … В края на краищата гневът предизвиква агресивно поведение, една от тези емоции, които го подхранват.

А ако се замислите и се опитате да се докоснете до гнева, можете да почувствате огромния енергиен ресурс, затворен в него. Може би това е една от „най-енергоемките“ емоции. Защо толкова много го забраняват?

Проблемът с гнева е в това, че тази емоция е насочена към унищожаване на създалата се вече ситуация. Нейната функция е да даде енергия за да се унищожи нещо, да се прекъсне, взриви – и по този начин да се направи промяна. Разбира се, тя може да бъде доста опасна, особено ако човек живее, заобиколен от себеподобни.

И човешката култура започва да разработва начини за ограничаване на гнева. Например, да трансформира гнева в обида – не толкова разрушителна и опасна емоция. Или дори да върне гнева на самия човек, превръщайки го в чувство за вина. Да, с обида и вина се самоунищожавате, но те са безопасни за другите. Хората, които не се гневят на другите (или, по-точно, не изразяват този гняв), са много удобни, но за другите, не за вас.

Все пак, това отношение към гнева, води до едно важно следствие: това е стъпка към създаването на зависим човек. Ако не сте в състояние да се разсърдите на някого, или да се ядосате, бързо криейки гнева си (не дай Боже, той / тя ще види и усети!) – Вие сте зависими от този човек. Гневът разрушава, а ако стойността на комуникацията с някой ( „сила на привличане“) надвишава стойността на собствената ви свобода („отблъскваща сила“) – не можем да се отървем.

Хората, страдащи от несподелена любов, като невротично пристрастяване, не могат да вземат и да пратят в ада „любимите“, които многократно отхвърлят чувствата им. Това е Невъзможно: ужасът от скъсване на връзката е толкова силен, че е по-лесно да попаднат в чувство за собствената си нищожност. Защото ако се ядосате и го „пратите някъде“ – възможно е да изгубите контакта, който ви е толкова скъп … Най-лесният начин е да се идеализира и да се поддържа илюзията.

Така че да се гневите на някой, от когото зависите – е много проблематично. Можете въобще да потиснете гнева дори преди да го осъзнаете, но може и да сте наясно с него, но да не го изразявате – и по този начин да се задушавате и да се тровите с него. Често има ситуации, когато финансово зависими деца / съпрузи са преизпълнени с ярост срещу родители/ партньори, но не мога да я изразя директно – те се страхуват да не си загубят препитанието.

Има един важен момент. Можете просто да се гневите и да не правите нищо, тогава настъпва физически осезаема интоксикация от гняв. А можете да чувствате гняв и да го насочвате в действие. Например, да хвърлите сили за преодоляване на финансовата зависимост. Алтернативата – да се превърнете в жертва. Статус на жертвата – изключително агресивен и озлобен, но пасивен. Жертвата изпитва много гняв, но не го насочва в собствено действие. Тя насърчава другите да действат.

Гняв – начален етап за излизане от връзката (от всякакъв характер – любовна, финансова и т.н.). Ако човек го чувства ясно – това е първата стъпка. Да се гневите „нежно на любимия човек“ – е важно.

„Как може да му се гневиш!“ – ще възкликне романтично настроено момиче, възпитано в идеалите на себеотрицание и жертвена любов, дори и ако тази любов е несподелена и продължава вече три години. Тя тихо страда, а да каже (дори в празен апартамент) „да върви на майната си, просто не го е грижа за моите чувства!“ – не може. Това е „лошо“.

„Лошо“ не е това. Гневът може да бъде насочен към промяна на ситуацията – и това е неговият положителен аспект. В гнева си ние можем да направим много, изключително много. Гневът изгаря страх и срам, вина, премахва бариерите, които спират движението ни. Човек, свит в себе си, преживява себе си като безполезен или „неправилен“, с помощта на гнева може да се открие и разшири.

Но той може да бъде насочен към промяна / унищожаване (анихилация) не на ситуацията, а на човека, и в това е опасността.

Като цяло, способността за пращане на ситуацията, или дори на някои хора в ада (без опит да се променят тези същите хора) – е една много важна способност. Това обаче е само първата стъпка. Аз не се гневя. Умните хора обичат да чувстват гняв и да го превръщат в действия, насочени към промяна. „Злобните хора“ спират преживяването си до гнева. Те не трансформират нещо, а просто го унищожават.

Послепис: И още нещо важно: обикновеното пасивно изливане на гняв – на възглавницата или във вопли някъде в открито поле – не трансформира ситуацията, така че не помага. Това позволява само временно да се изпусне парата. Но това е пасивен гняв. Гневът на жертвата.