Никога не стойте до неприятен човек

А съветите за „мирно съжителство”, „игнорирай“, „не му обръщай внимание” са напълно безполезни.

От агресивен или „отровен“ човек трябва да стоим далече. Няма друг начин да се чувстваме по-добре.

Нашето подсъзнание безпогрешно разпознава заплахата и непрекъснато подава сигнали за тревога. То, така да се каже, смята, че сме глухи и не чуваме сигнала, и не се отдалечаваме от опасния човек. Така че трябва да алармира все по-силно! И По-силно!

В кръвта започват да се отделят все повече опасни „хормони на стреса“. Възниква парализа на симпатиковата нервна система, както я нарича антропологът Стивънсън. В крайна сметка това може да свърши зле. За нас.

Както в известния експеримент, когато овца и вълк били вързани съвсем близо, но на безопасно разстояние един от друг. В крайна сметка бедната овца умряла от разрив на сърцето, въпреки че вълкът не я наранил. Само я гледал, гледал …

Така е устроен и човекът. Ако той постоянно е принуден да бъде близо до този, когото подсъзнанието разпознава като опасен обект, първо му се влошава самочувствието, а след това се разболява. Дори ако този неприятен, „опасен” човек, само е наблизо и само гледа.

Той си седи в съседния офиса, в същото купе, идва на гости, като роднина …

Такава е „химията“ в организма, и нищо не може да се направи. А въжето, с което ни държи, са семейните връзки, например. Възпитание, учтивост, интелигентност, други страхове: Как мога да помоля шефа да ме прехвърли в друг офис? Или да се преместя на друго място? Или да не каня лошата леля или зъл братовчед на празника?

Но алармата ще става все по-силна и по-силна. И ние трябва да помним, че не сме овце. И не сме свързани буквално.

Единственият начин е да се отдалечим на безопасна дистанция. Няма друг начин.