Тревогата изяжда времето ни. Ето с какво тревожността е опасна. Тя е необходима. Помага да се спасяваш, да си нащрек, да концентрираш вниманието и да си в бойна готовност, това е безспорно.

А забелязахте ли, че нещо започна да се случва с времето? С нашето субективно време, с усещане за време? Денят минава много бързо, след него проблясва още един ден, после още един и още един… Събитията се заменят с други събития, като всичко е както обикновено, но като в принудително ускорен филм.

Времето започна да не ни стига. Утрото дойде. И сега вече е вечер, о, не, вече е нощ!

А сякаш нищо катастрофално не се случва. Няма глобални мрачни събития или промени, но няма достатъчно време. Тече бързо, изтича през пръстите ни…

Тази тревога го поглъща и ускорява. Дори и да не сте напълно наясно с тревожността. Дори всичко да върви по установения график, според графика скоростта на времето се увеличава. Като влак в тъмен тунел. В тунела на тревогата.

Мнозина остаряха напоследък, много остаряха. Въпреки че не бяха болни, те работеха, живееха премерен живот. Но личното време се ускори – много хора също говорят за това. Тази обща тревожност изяжда личното ни време, ускорява го. И в очакване на изхода от ситуацията. И чувството за безпомощност – ситуацията не зависи от нас. Не е ясно какво да се прави.

Времето е ценно, това е нашият живот. И трябва да забавите личното си време с всички налични средства. Обстоятелствата ще се променят, но можете да излезете от „машината на времето“ като побелял старец. Или изобщо да не излезете.

Спрете да поглъщате тревожни и мрачни новини. Забелязали ли сте как привличат вниманието и отнемат време, как преминавате от една опасна информация към друга, към трета? .. Научихте основното за един ден – и това е достатъчно. Спрете се, преминете към полезно и градивно.

Не предполагайте как ще свърши. Както иска Създателят, така ще свърши, казват вярващите. Има Замисъл. И само личното ни поведение зависи от нас. Дръжте се така, че да не се срамувате от думите и делата си след това, това е всичко. Опасните и тревожни времена ще отминат. А нашите думи и дела ще останат с нас. И ние ще трябва да отговаряме за тях.

Поемете инициатива. Когато седите и четете мрачното и плашещото, когато бездействено мислите за лошото, без да правите нищо, времето бързо изтича. Свива се.

Правете това, което е важно и необходимо за вашето бъдеще; за добро бъдеще. Учете. Започнете ремонт. Заемете се с вашата фигура и тегло. Учете език. Отворете си блог онлайн. Изглежда, че ще изяде още повече време!

Не. Ще се изненадате, но времето ще се удължи. Ще е повече. То ще спре да гори в пламъците на безпокойството с тази скорост.

И отделете време за приятни дейности. Масажирайте съпруга или детето си. Отидете в парка на разходка в тишина. Играйте с котката, не викайте: „Нямам време!“. Изпечете торта. Има време.

И още нещо удължава времето: изкуството. Красотата побеждава разрушението и Хаоса, прогонва тъмните същности. Разгледайте красиви картини, прочетете добра стара книга, полюбувайте се на архитектурата на старата сграда… Спрете и се полюбувайте.

Забавете времето с всички налични средства, за да излезете по-късно, когато всичко свърши, здрави и силни. Преодолейте устремното течение и се наслаждавайте на спокойната водна повърхност, това е наша задача. Пазете се. И сдържайте времето си. За да удължите дните на живота си на Земята…

Анна Кирянова