– Някой те e обидил, натиснал е бутона – и ти реагира. Ядосваш се, скачаш върху агресора и наричаш това действие?

Не забравяй, че това не е действие, това е реакция.
Агресорът е операторът на машината, а ти всъщност си самата машина. Той натисна бутона и ти започна да функционираш като машина.

Лампата светва и изгасва при натискане на бутона. Хората около вас правят същото с вас: те ви включват и изключват.
Един те хвали, надувайки егото ти като балон, и започваш да усещаш своето величие.
След това друг пробива този балон и ти падаш безжизнено на земята.
Не си сам на себе си господар: всеки може да те обиди, да те натъжи, да те разгневи, да те вбеси, да те подлуди.
И всеки може да те похвали, да те издигне на небето; ще се почувстваш толкова страхотно, че дори Александър Велики ще се окаже нищо в сравнение с теб… Действате в съответствие с чуждите манипулации. Такова действие не е истинско.

Веднъж Буда минавал покрай едно село.
Събралите се около него започнали да му крещят обиди. Използвали всякакви псувни, всички тези няколко думи от оскъдния им речник.
Буда, изправен, ги изслушал мълчаливо и много внимателно и след това казал:
– Благодаря, че дойдохте да се срещнем, но бързам. Трябва да стигна до следващото село, там вече ме чакат. Днес не мога да ви обърна внимание, но утре, на връщане, ще имаме време да поговорим. Утре можете да се съберете и да ми кажете всичко, което не сте успели да направите днес. Сега, ако ме извините, трябва да побързам.
Селяните не вярвали на ушите и очите си: този човек останал напълно спокоен, уравновесен.

Някой не издържал и се разкрещял:
– Глух ли си? Ние те обиждаме с последните думи, а ти не реагира по никакъв начин!
Буда отговорил:
– Ако искате да чуете отговора, дойдохте твърде късно. Трябваше да дойдете преди десет години, тогава щях да ви отговоря.
Но през тези десет години се научих да не се поддавам на провокации. Престанах да бъда роб, станах си сам господар.
Аз действам както искам, а не както някой друг иска. Живея в хармония с душата си.
Не можете да ме принудите да направя нещо против волята ми.
не ви се сърдя. Можете да сте доволни от себе си, свършихте добра работа.
Но лично аз не възприемам обидите ви и докато не започна да ги възприемам, те ще останат празен звук.
– Хвърлете запалена факла в реката. Ще гори, докато докосне водата. Веднага щом докосне повърхността, реката веднага ще го угаси.
Превърнах се в река. Обиждате ме. Вашите обиди са пълни с огън, но щом стигнат до мен, огънят угасва в моята прохлада.
Обидите вече не могат да ме изгорят.
Хвърляте тръни, а те, падайки в тишината ми, се превръщат в цветя.