Психосоматика: Вирусното заболяване означава само едно – липса на смисъл за живеене

Появата на вируси в организма сигнализира на човека за липсата на радост в живота.

Вирусът е  инфекциозен агент, който може да се реплицира само в живите клетки на хора, животни, растения или бактерии.

Почва за развитието на вируси в човешкото тяло е енергия  с   определено качество, с разрушителен характер, произведен от тях, в резултат на вътрешни проблеми със самочувствие, чувство за собствено достойнство, смисъл за съществуване.

Появата на вируси в организма сигнализира на човека за липсата на радост в живота, разбиване на някаква илюзия и преживяване на  тъга, горчивина от това.

Подобно качество на вибрациите (енергии), проправя пътя за вирусна инфекция, например, по полов път, може  да бъде  създадено и в текущия живот, и да се наследи под формата на генетично програмиране (предразположеност, вибрация,  информация), носещо  в себе си  послание от предшествениците  за  занижен смисъл на живота, от който са били водени, униженията, които са преживяли, загубата Божествеността вътре в тях, недостойност, чувство на неудовлетвореност и копнеж по изгубеното.

Предадената програма може да “спи” и да се активира в ситуации, когато човек преживява голямо разочарование, снижаване на самооценката, потъпкване на достойнството, загубата на съществуващия пред това смисъл  на живота. Състоянието на човека  в такива преживявания с  определено качество на енергията,  поддържано от настоящата ситуация и наследствени програми, създава най-добрите условия за заразяване с вирус.

Първо се случва зараза с вирус, в следствие на благоприятни за него  условия за живот,  а след това   вирусът а като създание, което иска да живее, започва да поддържа условията за своето съществуване – енергийно- информационен фон за безпомощност, тъга, унижение на човека.

Получава се един порочен кръг, който се поддържа от две страни: от човека, който мисли и чувства по определен начин,  и от вируса – който се размножава и поддържа заразената енергия в организма.

Вирусът се вгражда в клетката и става част от човека.

За да се убие вируса, е необходимо да се убие част от човека. Медицината  лекува  вируса с  препарати, а  вирусът се храни с енергията на човека.

Човек поглъща хапче, а не спира да се  мисли и чувства унизен, изгубен. Антивирусното лекарство действа върху всичко друго, но не и на мислите.

За да се убие вируса, е необходимо да се излекува човек от причините за създаването на вибрация, която е благоприятна за живота на вируса.

Ако хората не променят отношението си към себе си и света,  не  намират смисъл, лекуващ  техните самочувствие, депресия, тъга, вирусът ще живее и ще  се развива.

В ранна възраст, като вирусът на херпеса, това се проявява като простуда по устните. Човекът прогонва своите мисли и отношение към себе си и света с помощта на хипер-активност (кариера, семейство, деца, пътувания и др.) В напреднала възраст активността при хората е малка, а мислите за тях и миналото,  са много.

Всичко, което е отблъсквано, се е натрупало и започва да снижава  общата енергия на организма.

Медицината обаче не  лекува такива неща, тя започва да трови стария организъм с препарати, за да заглуши вируса и да облекчи  болката. Всички препарати за възрастни хора влияят върху мозъчната активност, те стават вяли, разсеяни, спят повече, съобразяват по-малко, живеят с лекарствата, като растения.

Сили, с които да променят нещо в ума и душата си, хората в напреднала възраст, нямат. Непримиримостта и  навика да защитават  своя свят (убеждения) при  хората надеждно се изработват от детството.  Всичко това не позволява да се промени качеството на енергията (вибрации) на стареца. Нито в душата, нито в главата  на  човека няма Бог, няма  достоверни представи за света, за смисъла на живота. И животът продължава да гасне …

Това е още една не-очевидна задача на  вируса – да активизира клетката. Той живее за сметка на нейните ресурси, така че клетката, за  да оцелее, ще трябва да бъде активна или да умре … Чрез клетката вирусът тласка целия организъм към активност – да търси смисъл на живота, да се насочи към духовното измерение на живота, защото материалното вече е отработено – и кариера и амбиции, и семейството и децата, а дори и необходимостта от социума.

Остава само едно нещо – Висше, духовно, Божествено. Така се оказва, че  вирусът е пратеник на Висшия разум. В противен случай, как да насочите човек към Висшето, след като той е потопен сред неговите светски дела? Само чрез заболяване. Не обърнете ли  внимание в  по-ранна възраст, в старостта ще ви се наложи, иначе …

loading...

Add Comment