25346270_2041418426088246_283463516_o В древни времена имало земи, известни със своя мъдър владетел. При него, някога бедните земи, опустошени от нападения, много скоро започнали да процъфтяват.

Освен с мъдростта си владетелят на тези земи бил известен и с това, че искрено вярвал в участието на Върховно Провидение в човешките дела. И първото нещо, което той променил, било правосъдието.

Той въвел много строги закони, но във всеки от тях имало избор – „жребий на съдбата.“

А най-известният по тези земи бил законът за смъртното наказание. Докато осъденият бил в затвора, в продължение на три дни преди окончателното решение на съдиите, всеки, който искал, можел да остави добро или лошо „мнение“ за него.

До килията на затворника се поставяли две железни кутии със специални отвори. На входа на дошлия да изкаже мнение за затворника , давали по една малка пластинка, с размер като отвора на кутиите, която той можел да пусне в едната от тях. Едната означавала „добър човек“, другата – „лош“.

Осъденият можел само да чува звука на падащите пластинки, които били обработени със специално мастило, което много дълго време не можело да се измие, така че един човек да не може да дойде два пъти.

В деня, в който се издавала присъдата, кутиите се отваряли и се преброявали пластинките в тях. Ако в едната имало поне една пластинка повече, този превес можел значително да повлияе на решението на съдиите.

Но дори и след тази процедура, след окончателното решение, всеки осъден на смърт човек, получавал последен шанс, окончателното решение на Провидението – „Жребият на съдбата“

съдба

Сега, независимо от това кой лист изтегли, го чакала смъртна присъда.

Но майсторът имал приятели. Те разбрали, че зад всички тези „нещастия“ стоят завистливи врагове, а не „Божие наказание“. Било ясно, че ще стигнат до края. И в нощта преди екзекуцията, чрез един от пазачите, те научили, че техният приятел вече няма шанс да се спаси.

И на сутринта с огромни усилия успели да го предупредят за тази „смъртна присъда“ в торбичката. Приятелите били много притеснени и настояли приятелят им да каже всичко на съдиите за да проверят торбичката с „Жребия на съдбата“.

Но за тяхната голяма изненада осъденият се зарадвал на тази новина и помолил по никакъв начин и на никой да не казват за това. „Те ще ме спасят, без да искат това!“, възкликнал той.

Приятелите му си тръгнали много натъжения, убедени, че заради всичко, което му се случило и преди смъртта си, техният приятел е загубил ума си, но решили да изпълнят желанието му и не казали нищо.

На сутринта техният приятел излязъл на ешафода абсолютно спокоен. Палачът му подал торбичката, човекът бръкнал в нея, извадил едната хартийка и … без да я чете, незабавно я глътнал.

Върховният съдия вече бил виждал такива случаи неведнъж и спокойно заповядал да се извади втората бележка, която останала в торбичката. Палачът я донесъл на съдията, който прочел думата „Смърт“.

Съгласно закона на тези земи не можело да се тегли жребий втори път. Затова официално било установено, че човекът е извадил „Живот“ …

В този живот няма случайни събития и срещи, няма случайни хора. И дори нашите врагове могат да бъдат нашият „лист на живота“, ако сме искрени, изпълнени с вяра и решителност.

Ние нямаме власт над Божествените решения, но имаме власт над нашите. Много неща държим в ръцете си, не ги дръжте отпуснати!