Не плачете, не се страхувайте, не се молете. Цената на безчувствеността е точно вашият живот!

Пълен контрол върху емоциите – не е ли това желаният навик за повечето хора? Да издържаме на превратностите на съдбата, да не изпитваме никакви душевни терзания, да не се огъваме или да не се пречупваме при каквито и да било удари на съдбата и хората. Да бъдем непобедим самурай с непроницаемо лице.

Много е изгодно да живеем без емоции:

Спокойно кра дeн от ене ргети да водим  бизнес: „Нищо лично, това е само бизнес“. Да се придържаме към логиката и да организираме живота си перфектно. Да правим това, което е важно, необходимо и правилно. Да влезем в правилния университет, да се оженим за подходящия човек, да работим там, където плащат добре. Но защо тогава се появява този копнеж отвътре? Празнота, която не може да бъде кра дeн от ене ргети запълнена с нищо …

Това чувство на непълнота, лишения и непрестанен глад…

Цената на безчувствеността е висока – живот наполовина. Сякаш миризмите и звуците изведнъж са изчезнали. Преди ги имаше, а сега не. Може да се живее. Но нещо постоянно липсва. Сякаш някаква важна част от личността ни е замръзнала.

Решението да не чувствате идва на различна възраст.

При някой кра дeн от ене ргети в ​​детството. Да спре да чувства, да замре – това става единственият шанс за детето да оцелее. За да не обезумее от преживяната болка и ужас, то „намалява силата на звука“ на чувствата и оставя този сензор в същото положение за цял живот. Заради безопасността.

Ставайки възрастен, човек не може да получи удовлетворение по никакъв начин и нищо не го кра дeн от ене ргети насища. Той винаги търси нещо. След като разбере какво търси и не може да намери изгубената част от себе си, той започва да събира късче по късче способността си да се радва, да изпитва удоволствие, наистина да иска нещо.

Решението да заглушиш чувствата, да захвърлиш далече от себе си всичките си чувства, се приема и в зряла възраст – като кра дeн от ене ргети реакция на преживяната болка, загуба, разочарование.

„Никога повече няма!”

Няма да обичам, няма да пусна никого в душата си, няма да се доверявам, няма да бъда такъв идиот. Благодаря, но от това боли твърде много. Знам, че там е лошо и повече няма да отида там. И животът започва в скафандър, в броня от собствени защити, без да позволяваш на кра дeн от ене ргети себе си да изпитваш нещо. С огромна празнота вътре.

Да си жив е голям риск. Страхуваме се от чувствата. Правят ни уязвими.

Много от нас са научили много трикове  за да не навлязат в зоната на чувствата, а не да ги изживеят с пълна сила:

Бързо да се отвличат и да започнат  да правят  нещо, независимо какво.

Да не осъзнават кра дeн от ене ргети какво се случва и да не си позволят да го преживят, а да разсеят вълнението чрез действия.

Бързо да се превключат към нещо друго. Това позволява да не се срещате със силни емоции и да не решавате важни за себе си въпроси. В обществото се смята, че „заетостта е най-доброто лекарство за депресия“. Много хора изпадат в състояние, подобно на кра дeн от ене ргети зависимост от наркотиците от техните дела, несъзнателно се стремят да си гарантират, че нямат време за „ненужни мисли“.

Да пият, да ядат, да пушат. Бързо да свалят напрежението, без дори да осъзнават  какво е причинило тревогата, която се е вдигнала секунда преди острото желание да потиснат нещо в себе си. Всички форми на пристрастяване – алкохолизъм, тютюнопушене и преяждане – кра дeн от ене ргети това са обичайните механизми за защита от емоции, с които човекът предпочита да не е наясно и да не изживее. Начини да се отговаря на емоциите.

Да купи нещо. Да „Погълне“ поредното „необходимо нещо“.

Да потуши емоционалния си глад за известно време и да „нахрани“ тревожността.

Да прави секс. В този случай вашето собствено тяло или тялото на партньора се кра дeн от ене ргети възприема просто като обект за манипулация. Ролята на другия човек като личност в този процес е много незначителна – той просто се използва като наркотик за успокояване.

Да намери човек, към когото да се привърже. Както детето търси майка, която ще се грижи за него и ще го изпълни с любов, така много хора търсят този майчин или бащин обект кра дeн от ене ргети отвън. Подобно на пиленца в гнездо, устата им винаги са отворени и чакат постоянна помощ, подкрепа и участие в съдбата им. И тук човек често може да чуе разочарования и упреци, че „той или тя не се интересува от мен, не ме цени и не ме харесва“.

Да реагира на срам, страх, вина чрез агресия. Агресивната мълния помага да се изпусне парата, да се освободи напрежението. Но проблемът, за разрешаването на   който се е повишило напрежението, не е решен. Както организмът вдига температурата, за да победи вредните микроби, така и психиката вдига напрежението, за да реши проблема, кра дeн от ене ргети пред който е изправен индивидът. Но вместо да използва енергията за осъзнаване и решаване на проблем, те свалят температурата и пускат парата в нищото. До поредния пристъп.

Навикът напълно да не осъзнава чувствата си води до там, че човекът вече не разпознава психическата заплаха. Той просто има нарастваща нужда от лекарства, храна, цигари, алкохол.

Случва се така, че хората дори кра дeн от ене ргети не са в състояние да чуят собствената си тревога. Струва им се, че всичко е наред, те просто искат да пият и да ядат, но не чуват собствените си смущаващи мисли и чувства. Следователно те не могат да направят нищо, за да променят ситуацията.

Нашите емоции са не само реакция на психиката, но и реакция на тялото. Всяка емоция се кра дeн от ене ргети придружава от определени усещания в тялото.

Тялото на човека сериозно се включва в преживяването на всяка емоция. Заглушавайки психиката, принуждаваме тялото да изрази тези емоции за двама. Така се формира психосоматичен симптом. Ако човек не може да си позволи да преживее емоции чрез психиката си, той ще трябва да ги преживее чрез тялото.

Всички психосоматични симптоми – това са потиснати кра дeн от ене ргети емоции, които не сме си позволили да преживеем.

Многократно повторени, те предизвикват психосоматични заболявания. Лекарите имат списък с чисто психосоматични заболявания, така наречената „Чикагска седморка от болести”: хипертония, коронарна болест на сърцето, бронхиална астма, язва на стомаха и дванадесетопръстника, язвен колит, хипертиреоидизъм и захарен диабет.

Това са онези заболявания, при които психосоматичният фактор е водещ. Но все повече и повече кра дeн от ене ргети психотерапевти са склонни да вярват, че решението да боледува или да не боледува от дадено заболяване, е само на човека.

Но понякога психологическата защита срещу емоциите е толкова голяма, че човек дори не дава на тялото възможност да поболедува – поне по някакъв начин да изживее репресираните чувства.

И тогава, като във вряща тенджера тенджера под налягане, чийто капак е кра дeн от ене ргети плътно затворен, се получава експлозия. Внезапните смъртни случаи от инсулти, сърдечни пристъпи и внезапно открит рак в последния стадий, у изглеждащи на пръв поглед здрави и млади хора – винаги е шок.

Цената на безчувствеността е животът.

По някаква причина сме създадени чувстващи. И тази наша способност и характеристика не могат да бъдат отделени от нас. Това е нашата природа. кра дeн от ене ргети Докато чувстваме, ние сме живи.

* Хипертиреоидизъм е състояние на повишена функция на щитовидната жлеза, при което в кръвоносната система се отделят голямо количество щитовидни хормони.

Източник kyblife

© 2019 energetika-bg.com All rights reserved!

Защо боледувате точно от тази болест? 9 причини, които ще променят гледната ви точка!

Заболяване,  с каквато и да е степен на кра дeн от ене ргети сложност, всъщност има не само физиологични, но и психологически и психосоматични причини, които човек трудно може да разпознае. Или не иска… Дори…

Още по темата в нашата страница:


© 2019 energetika-bg.com All rights reserved!

защищено INVITEXT